И всички го обичаха. Когото и от познатите му да питаш, всички ще ти кажат, че Клио Тредгуд бе най-добрият човек на земята.
Но младите момичета са интересна работа. Искат елегантност, блясък и романтика. Клио беше мълчалив. Не него желаех в началото, но той искаше мен. Каза, че го решил още първата вечер, когато се върнал от колежа и ме видял как помагам на Сипси да реже тестото за бисквитите на голямата метална маса в кухнята.
След което отишъл в салона и заявил на мама и татко Тредгуд: „Ще се оженя за високото момиче, което реже бисквити в кухнята“. Решил го просто за миг. Но пък всички Тредгуд бяха такива. По онова време аз бях на петнайсет и му казах, че изобщо не искам да се женя, защото съм твърде малка. Той отвърна, че следващата година пак ще опита, и когато го направи, аз още не бях готова. Омъжих се за него, когато станах на осемнайсет — и все още не се чувствах готова.
Първо се страхувах, че Клио не е мъжът на живота ми, и плаках на рамото на мама Тредгуд, че май съм се омъжила за неподходящия мъж. Мама ми рече да не се тревожа, защото ще го обикна.
Старицата се обърна към Ивлин:
— Чудя се колко ли хора в крайна сметка се оказват женени не за онези, които поискат, а за онези, които са най-подходящи за тях. Както и да е, сега като си спомня колко щастлив живот имахме с Клио, при мисълта, че имаше опасност да му откажа, направо ме втриса.
Естествено, когато се омъжих за него, бях още млада и зелена. — Тя се изкиска. — Толкова млада и зелена, че не знаех нищо за секса и не бях виждала гол мъж, а това, миличка, може да те уплаши до смърт, ако не си подготвена. Но Клио бе много мил с мен и малко по малко схванах как става работата.
И съвсем честно мога да заявя, че през всичките години на брака ни не си разменихме нито една лоша дума. Той бе всичко за мен — майка, баща, съпруг, учител. Всичко, което би искала жената от един мъж. О, а колко трудно ни бе, когато се налагаше да се разделим. Първо ни раздели войната, а после аз трябваше да се върна у дома при мама, докато Клио учеше за хиропрактор. Всичко постигна сам, без никаква чужда помощ. Не се оплакваше, просто се трудеше. Такъв беше моят Клио.
И през всичките години, когато се опитвахме да заченем деца без успех, той никога не каза и дума, която да ме разстрои, а знам колко много искаше деца. Накрая, когато докторът каза, че имам обърната матка и никога няма да имам деца, Клио просто ме прегърна и каза: „Няма нищо, скъпа, само от теб се нуждая на този свят“. И винаги ме караше да се чувствам така. О, но как само исках да го даря с бебе. Молех се непрекъснато, казвах: „Боже, ако съм съгрешила нещо и ако затова си ме направил ялова, моля те, не карай Клио да страда заради мен“. Тормозех се години наред.
И тогава, един Великден, седях в църквата за неделната служба и докато отец Скрогинс разказваше историята за възкресението на нашия Господ Бог, затворих очи и си помислих колко хубаво би било да мога да вдигна ръце и да се възнеса на небето с Исус, за да донеса едно малко ангелче за Клио. Както се бях замислила дълбоко, през витража нахлу слънчев лъч и ме освети като прожектор. Светлината бе толкова ярка, че ме заслепи, а лъчът не се премести от мен до края на проповедта.
После отец Скрогинс ми каза, че докато говорел, не можел да свали очи от мен, защото косата ми сякаш пламтяла, а аз просто съм сияела. Рече ми: „В неделя несъмнено си избрахте най-подходящото място на скамейките, госпожо Тредгуд“.
И аз веднага разбрах посланието: така Бог ми казваше, че е отговорил на молитвите ми. Алилуя! Исус се възнесе!
Родих Албърт, когато бях на трийсет и две. А Клио Тредгуд беше най-щастливият татко на света. Албърт беше едро бебе, пет килограма и шестстотин грама. По онова време още живеехме в голямата къща и с мен в спалнята бяха мама Тредгуд и Сипси, а Клио чакаше долу в кухнята с всички останали. Рут и Иджи дойдоха от кафенето, а Иджи донесла бутилка уиски и сипвала тайничко от него в чашата с чай на Клио, та да го успокои. Доколкото знам, това е единственият път, в който Клио пи алкохол през живота си. Иджи заяви, че знаела как се чувства брат й. Тя преживя същото, когато Рут роди своето бебе.
Казаха, че когато Сипси подала Албърт на Клио за пръв път, той се разплакал. Чак по-късно разбрахме, че има някакъв проблем.