— Да, госпожо.
— Иджи, веднага ще се приберете, нали?
— Разбира се. Защо? Просто ще говоря с човека.
— Добре, добре, но си сложи шапката, Чуканче.
Момчето изтича навън.
— Чао, мамо!
Рут подаде шапката му на Иджи.
— Гледай да се върнете преди мръкване.
— Добре, не се притеснявай.
Натовариха се в колата и потеглиха към Бирмингам.
В полунощ същата вечер Смоуки се обади по телефона и каза на обезумялата от тревоги Рут да не се притеснява и че са добре. Затвори преди Рут да успее да го попита къде са.
В шест без петнайсет на следващата сутрин Рут и Сипси приготвяха ястията от менюто за закуска сами, защото Онзел бе останала у дома при Палавото птиче, чието състояние се влошаваше все повече. Рут се бе побъркала от притеснения по Чуканчето, Иджи и Смоуки, които още не се бяха прибрали.
— Ще се върне — успокои я Сипси. — Просто си е такава, все духва нанякъде. Ама знаете добре, че няма да даде и косъм да падне от главата на малкия.
Час по-късно, докато Грейди Килгор и приятелите му си пиеха сутрешното кафе, прозвуча клаксон на автомобил, приближаващ към кафенето. А после от далечината долетя звънтенето на коледни камбанки, което се усилваше с всяка секунда. Всички се спуснаха към прозореца — и не повярваха на очите си.
Във фризьорския салон в съседство Опал, която тъкмо бе вляла шепа яркозелен шампоан „Палмолив“ върху главата на първата си клиентка за деня, погледна през прозореца и така извика, че уплаши горката Биди Луиз Отис почти до смърт.
Госпожица Фенси, цялата нагиздена с кожени гривни на краката, със звънчета и лилави пера на главата, доволно мина покрай кафенето, размахала хобот, след което прекоси релсите и се запъти към Траутвил.
Сипси излезе от кухнята, видя огромното животно, изтича в тоалетната и се заключи вътре.
Миг по-късно в кафенето нахлу Чуканчето и извика:
— Мамо, мамо, излез! — Изтича при Рут, хвана я за ръка и я повлече навън.
Докато Госпожица Фенси вървеше с поклащане по калните улици на Траутвил, навсякъде по пътя й се отваряха врати и деца пискаха радостно. Слисаните им родители, много от тях още по халати и пижами и с чорлави коси, гледаха онемели.
До Госпожица Фенси вървеше дресьорът й Дж. У. Молдуотър. Предишната вечер бе имал сблъсък с доброто старо уиски и бе излязъл победен от битката. Сега му се щеше децата, които тичаха покрай слоницата, подскачаха като зайци и пищяха пронизително, да млъкнат.
Обърна се към Иджи, която вървеше до него, и попита:
— Къде живее момичето?
— Просто ме следвайте.
Онзел, още по престилка, изтича навън и извика Големия Джордж. Той дойде от задния двор с брадва в ръка, тъй като сечеше дърва, и се вцепени, защото не можеше да повярва на очите си. А после видя Иджи и й каза тихо:
— Благодаря, госпожо Иджи, благодаря.
Джордж подпря брадвата на стената на къщата и влезе вътре. Внимателно уви слабичкото момиченце в одеяло.
— Миличка, имаш гост чак от Бирмингам… — каза и изнесе Палавото птиче на верандата.
Когато излязоха, Дж. У. Молдуотър побутна сбръчканата си приятелка с пръчка и старата ветеранка от цирка седна на задните си крака и поздрави Палавото птиче с мощен зов.
Очите на момиченцето блеснаха удивено и то възкликна:
— Оооо! Ама това е Госпойца Фенси, тате… Госпойца Фенси!
Рут сложи ръка на рамото на Онзел и двете гледаха как дресьорът с махмурлук заведе слоницата досами верандата, даде на Палавото птиче кесийка фъстъци от пет цента и й каза, че ако иска, може да ги даде на Госпожица Фенси.
Уили Бой само надзърташе през прозореца. Другите деца също не смееха да се приближат до голямото сиво животно, високо колкото къщата. Но Палавото птиче не се страхуваше и даваше на слоницата фъстъци, един по един, говореше й като на стара приятелка и й разказваше на колко години е и в кой клас е.
Госпожица Фенси примигваше и като че ли наистина слушаше. Взимаше фъстъците от ръката на момиченцето внимателно като жена с ръкавици, която вади монети от портмонето си.
След двайсет минути Палавото птиче се сбогува със слоницата и Дж. У. Молдуотър я поведе обратно по дългия път към Бирмингам, като се кълнеше, че през живота си повече няма да близне алкохол и никога, ама никога няма да играе среднощен покер с непознати.
Палавото птиче се прибра и изяде три бисквити с мед.