— Кой?
— Онова момиче от прогнозата за времето по телевизията… все й забравям името, но е известна.
— О, много мило.
— Да, така беше… но знаеш ли какво?
— Какво?
— Сега ми хрумна. В Уисъл Стоп никога не идваха известни хора… като изключим Франклин Рузвелт и господин Пинто, престъпникът, но те и двамата вече бяха мъртви по онова време, та не се броят. Горката Дот Уиймс така и нямаше за какво вълнуващо да пише във вестника.
— Кой е той?
Госпожа Тредгуд се изненада.
— Не си ли чувала за Франклин Рузвелт?
— Не, питах за господин Пинто.
— Не си чувала за господин Пинто?
— Пинто? Като индианските коне ли? Ония шарените?
— Не, скъпа, като сорта боб. Сиймор Пинто. Той беше известен убиец!
— О… Не. Явно е било преди да се родя.
— Имаш късмет, защото той беше много жесток. Мисля, че бе наполовина индианец или пък италианец, но какъвто и да бе произходът му, уверявам те, хич нямаше да е приятно да го срещнеш по тъмно.
Госпожа Тредгуд бе приключила със захаросаната царевица и отхапа главата на едно от шоколадовите зайчета, след което го погледна и каза:
— Извинявай, зайо… Знаеш ли, Ивлин, май само аз от целия дом празнувам два пъти Великден. Може и да е грях, но няма да кажа на никого, ако и ти си мълчиш.
„Уиймс Уикли“
28 март 1940
Прочут престъпник в Уисъл Стоп
Господин Пинто, известният убиец, мина през Уисъл Стоп с влака в 7:15 ч. от Мобийл. Престоят на композицията бе само десет минути, но Тредгуд Чуканчето и Пеги Хадли снимаха мъртвеца и когато проявят снимката, Иджи ще я окачи в кафенето.
Иджи заведе отряда си от начинаещи скаути в Бирмингам в детския увеселителен парк, след което отишли на кино да гледат „Избягах от каторгата“ и филмът много харесал на всички.
Иджи твърди, че има истинска препарирана човешка глава, която взела от ловци на глави в Южна Америка, и че ако някой иска да я види, я е изложила на тезгяха в кафенето.
Някой от вас да знае как се лекува хъркане? Ако сте чували за лек, се отбийте у нас. Половинката ми направо ме побърква. Ще взема да го пратя да спи при кучетата. Една от старите му ловджийски хрътки хърка също като него. Казах му онзи ден, че сигурно е по наследство. Ха-ха.
Отново вдигнаха наградата за залавянето на Бил Железничаря. Според някои той бил местен. Но големият въпрос е: Кой е Бил Железничаря? Бих заподозряла дори Уилбър, но той е твърде мързелив, че да става посред нощ.
Братството на лосовете избра сина на отец и госпожа Скрогинс, Боби, за Момче на годината и родителите му са много горди.
Дот Уиймс
П.П. Половинката ми отново се прибра от риболовната екскурзия на Клуба на киселата краставичка без никакъв улов и с обриви от отровен бръшлян. Каза, че за всичко била виновна Иджи, защото тя му била посочила къде да седне. Рут каза, че и Иджи цялата се била изринала.
Уисъл Стоп, Алабама
25 март 1940
Чуканчето угаси лампата в задната стая и легна на пода до радиото, по което вървеше „Сянката“. Момчето се любуваше на пръстена, който си бе поръчало, гледаше го как свети тъмното и размахваше ръка, запленено от загадъчното зелено сияние.
Мъжът по радиото казваше с басов глас:
— Престъпленията водят… до горчив край… престъпленията не се отплащат… — последвано от маниакален смях. — Ха! Ха! Ха!!!
В този миг Иджи влезе, светна лампата и здраво го стресна.
— Познай какво, Чуканче! Грейди току-що ми каза, че господин Пинто ще мине оттук с влака в седем и четвърт на път за погребението си и ще го прехвърлят долу в депото.
Чуканчето скочи с разтуптяно сърце.
— Господин Пинто? Истинският господин Пинто ли?