Грейди си погледна часовника и възкликна:
— Защо се бавят толкова, по дяволите? Ще ида да видя какво се туткат.
И остави децата сами при ковчега.
Чуканчето хич не си губи времето.
— Помогни ми да вдигна капака. Искам да снимам лицето му.
Пеги отвърна ужасено:
— Не! Мъртвите трябва да се уважават.
— Не е вярно. Той е престъпник, значи не се брои. Щом не искаш да гледаш, се мръдни.
И се зае да отваря капака, а Пеги отиде да се скрие зад един стълб и му каза през рамо:
— Здраво ще загазим.
След като махна капака, момчето се взря в ковчега и каза:
— Ела.
— Не, страх ме е.
— Ела, нищо не се вижда. Покрит е с чаршаф.
Пеги отиде при него и внимателно надзърна в ковчега. Трупът наистина бе покрит.
Чуканчето й рече забързано:
— Помогни ми. Вдигни чаршафа от лицето му, за да го снимам.
— Не, не искам да го виждам.
И Чуканчето не гореше от желание да види лицето на господин Пинто, но бе твърдо решен да го заснеме по един или друг начин. Затова измисли план, който щеше да спести гледката и на двамата.
Подаде фотоапарата на Пеги и каза:
— Насочи го към главата му, а аз ще броя до три. Затвори си очите, а когато кажа „три“, ще дръпна чаршафа и ти ще го снимаш. След това ще го покрия отново и така няма да го видиш. Хайде, моля те! Грейди ще се върне всеки момент.
— Страх ме е.
— Моля те… единствено на теб казах, че ще го докарат тук.
Пеги отвърна неохотно:
— Добре де, но да не си посмял да махнеш чаршафа, преди да съм си затворила очите. Обещаваш ли?
Чуканчето направи знака на скаутите за честна дума.
— Обещавам. Хайде, побързай.
Пеги насочи с треперещи ръце фотоапарата към покритата глава.
— Готова ли си?
— Да.
— Добре. Сега затвори очи и на три снимаш и не поглеждаш, докато не ти кажа.
Пеги затвори очи и след миг Чуканчето направи същото. После вдигна внимателно чаршафа и каза:
— Едно, две, три — снимай!
Пеги веднага направи снимката, както бе по план, но в този миг Грейди изскочи иззад тях и извика:
— Ей, какво правите!
Децата отвориха стреснато очи и погледите им попаднаха право върху лицето на господин Сиймор Пинто, още топъл от електрическия стол.
Пеги изпищя, изпусна фотоапарата в ковчега и хукна да бяга. Чуканчето изписка като момиче и се стрелна в другата посока.
А господин Пинто си лежеше в ковчега, обгорен като въглен, с отворени уста и очи, и ако по главата му бе останал някой косъм, то той щеше да стърчи право нагоре.
По-късно същия ден Пеги лежеше неподвижно под завивките си, а лицето на господин Пинто още бе пред очите й. Чуканчето седеше в дрешника в задната стая на кафенето, надянал светещия в тъмното пръстен на Самотния ездач, и трепереше целият, защото знаеше, че до края на живота си няма да забрави лицето на престъпника.
Грейди влезе в кафенето към шест вечерта. Носеше фотоапарата на Чуканчето. Засмя се и каза:
— Няма да повярвате какво стана днес. — И разказа случката от сутринта. — Успяха обаче да счупят носа на горкия проклетник!
Рут се възмути. Смоуки заби поглед в кафето си, за да не се изкикоти, а Иджи, която пиеше гроздов сок при задната врата с приятелката си Оси Смит, така се разсмя, че се оплю цялата със сок.
Валдоста, Джорджия
30 септември 1924
Докато растеше, Франк Бенет обожаваше майка си до такава степен, че отвращаваше баща си — грубиян, който обичаше да блъска Франк от стола или да го рита надолу по стълбите. Майка му бе единствената, която се отнасяше с него с нежност и доброта, и той я обичаше с цялото си сърце.
Един ден, когато се прибра по-рано от училище, след като се бе направил на болен, завари майка си и чичо си на пода в кухнята и цялата му обич се превърна в омраза в рамките на пет секунди, преди да избяга с писъци навън. Тези пет секунди щяха да го преследват до края на живота му.