Выбрать главу

Франк се провикна от спалнята:

— Кой е?

Иджи тръгна да слиза заднишком по стълбите на верандата.

— Само това исках да ти кажа… Е, аз ще тръгвам…

Рут, която не бе казала и думичка, я проследи с поглед как се качва в колата и потегля.

Не бе минал и ден, без да мисли за Иджи.

Франк излезе на верандата.

— Кой беше?

Рут, още загледана в колата, която вече се бе смалила до черна точица в далечината, отвърна:

— Една моя позната. — И се прибра вътре.

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

6 април 1986

Госпожа Тредгуд заговори в мига, в който Ивлин прекрачи прага на салона.

— Скъпа, Вера Адкок окончателно превъртя. Днес следобед в четири нахълта в стаята ни, грабна малката стъклена пантофка, в която госпожа Отис си държи фибите за коса, и рече: „Бог е казал: И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си!“, след което изхвърли пантофката с все фибите през прозореца и излезе. Госпожа Отис ужасно се разстрои. Малко по-късно дребната чернокожа сестра, Джимин, донесе стъклената пантофка от двора и каза на госпожа Отис да не се засяга, защото госпожа Адкок изхвърляла вещи от прозорците на всички цял ден… рече, че госпожа Адкок е пощръкляла и да не й обръща внимание. Имам късмет, че съм с всичкия си, като гледам каква лудница е тук… Просто живея ден за ден. Старая се, колкото мога, а останалото вече не е в мои ръце.

Ивлин й подаде кутия череши с шоколадова глазура.

— Благодаря ти, скъпа, много си мила. — Госпожа Тредгуд си взе черешка и за момент се замисли. — Как мислиш, щръклиците наистина ли са луди, или просто хората си мислят така?

Ивлин отвърна, че не знае.

— Знам откъде идва изразът „сладък като буболече“, защото според мен на света няма по-сладко нещо от малка буболечица… не си ли съгласна?

— Моля?

— Че на света няма нищо по-сладко от малка буболечица.

— Не съм се вглеждала много-много в буболечки, така че не знам дали са сладки.

— Аз пък съм видяла много! С Албърт с часове наблюдавахме буболечки. Клио държеше на бюрото си една голяма лупа и с малкия търсехме стоножки, скакалци, бръмбари, мравки… слагахме ги в буркан и ги наблюдавахме. Имат сладки малки личица и правят невероятни муцунки. След като им се наситехме, ги пускахме на двора да си щъкат на свобода.

Веднъж Клио хвана една земна пчела и ни я сложи в буркан. Колко интересно бе да я наблюдаваме. Иджи обичаше пчели, но моята любима буболечка е калинката. Тя носи късмет. Всяка буболечка си има характер. Паяците са малко нервни и сръдливи, а и с тези малки глави… Харесвам и богомолката. Много набожно насекомо.

Как да убия буболечка, след като съм ги виждала толкова отблизо? Вярвам, че и те имат мисли също като нас. Това, естествено, си има и лоши страни. Цветята ми из цялата къща са с наръфани листа, а хортензиите на двора са целите изгризани. Норис искаше да дойде и да ги напръска, но сърце не ми даде да му позволя. Едно ще ти кажа — тук, в „Розовата тераса“, буболечките няма как да виреят. И на микроб ще му е трудно да оцелее тук. Мотото на дома е: „Не е достатъчно да изглежда чисто, трябва наистина да е чисто“. Понякога имам чувството, че живея в целофанено пликче за сандвичи, като онези, които продаваха във влака.

Аз лично искам да се върна у дома при малките гадинки. И мравка ще се зарадвам да видя. Скъпа, да ти кажа, доволна съм, че съм по-близо до изхода, отколкото до входа… „В дома Отца Ми има много жилища“ и аз съм готова да отида там… Единственото, което искам Боже, е да махнеш линолеума от подовете, преди да пристигна.

Уисъл Стоп, Алабама

17 октомври 1940

Когато Веста Адкок беше малка, някой й каза да говори по-високо и тя така и не забрави този съвет. Гласът й се чуваше и през тухлени стени. Боботенето на дребната жена се разнасяше из целия квартал.

Клио Тредгуд веднъж отбеляза, че няма смисъл Ърл Адкок да плаща телефонни сметки, след като Веста може просто да отвори входната врата и да се провикне към дома на онзи, с когото иска да говори.

Като се има предвид това, както и фактът, че Веста се бе назначила за председател на клуба „Аз съм по-добра от всички останали“, не бе изненадващо, че Ърл направи онова, което направи.