Уисъл Стоп, Алабама
18 декември 1930
Беше поредният мразовит следобед в Алабама и зад кафенето в големия железен казан се вареше свинско. Казанът бълбукаше, пълен с догоре с месо, което съвсем скоро щеше да бъде опечено на жар със специалния сос на Големия Джордж.
Големия Джордж — стоеше до казана с Артис — вдигна очи и видя да се приближават трима мъже с пистолети на коланите.
Грейди Килгор, местният шериф и железопътен полицай на половин работен ден, обикновено му викаше Джордж. Днес обаче искаше да се докара пред другите двама и му каза:
— Ей, момче! Я виж това. — След което му показа снимка — Да си забелязвал този мъж наоколо?
Артис, чиято задача бе да разбърква месото в казана с една дълга пръчка, се попоти.
Големия Джордж погледна снимката на белия мъж с бомбе и поклати глава.
— Не, господине… не съм го виждал — отвърна и върна снимката на Грейди.
Другите двама се приближиха и погледнаха розовите и бели мръвки в казана — те се надигаха и спускаха като въртележка.
Грейди прибра снимката в джоба на жилетката см и тъй като с това служебните му задължения бяха приключили, попита:
— Кога ще ги слагаш да ги печеш, Джордж?
Големия Джордж погледна съсредоточено към казана.
— Наминете утре по пладне… мда, за тогава ще да са готови.
— Да ни запазиш няколко кюфтета, чу ли?
Големия Джордж се усмихна.
— Да, господине, ще запазя.
Докато вървяха към кафенето, Грейди се похвали на другите двама:
— Този негър прави най-хубавата скара в целия щат. Трябва да я опитате, за да видите какво значи истинско кюфте. В Джорджия сто на сто не сте яли такива.
Смоуки и Иджи седяха на една маса, пиеха кафе и пушеха. Грейди влезе, сложи шапката си на закачалката до вратата и отиде при тях.
— Иджи, Смоуки, това са полицай Къртис Смути и полицай Уендъл Ригинс. Дошли са от Джорджия, да търсят този човек.
Всички се поздравиха с кимване и тримата мъже седнаха.
— Какво ще желаете, момчета? Искате ли кафе? — попита Иджи.
Те отвърнаха, че искат.
Иджи се провикна към кухнята:
— Сипси!
Сипси подаде глава през вратата.
— Направи три кафета — каза й Иджи, а после се обърна към мъжете: — А искате ли пай?
— Не, по-добре не, по служба сме.
По-младият и набит полицай изглеждаше разочарован.
— Тези момчета издирват един човек и аз се съгласих да им сътруднича. — Грейди се беше съгласил само да отговаря за снимката.
Прочисти гърло и я извади, като се опитваше да изглежда едновременно важен и небрежен.
— Някой от вас да е виждал този мъж през последните два дни? Иджи погледна снимката, каза, че не го е виждала, подаде я на Смоуки и попита:
— Какво е направил?
Сипси донесе кафетата и Къртис Смути — кльощав, жилав полицай с врат, стърчащ от бялата му риза като сбръчкана ръка отвърна с пискливо гласче:
— Доколкото знаем, не е направил нищо. Опитваме се да разберем какво са му направили на него.
Смоуки им върна снимката.
— Не, не съм го виждал. Защо го търсите чак тук?
— Преди два дни казал на един от работниците си, че ще идва насам, и не се прибрал.
Смоуки попита от кой град в Джорджия е изчезналият.
— От Валдоста.
— За какво пък ще идва насам? — попита замислено Смоуки.
Иджи се обърна и пак се провикна към кухнята:
— Сипси, я донеси няколко парчета от шоколадовия пай. — После каза на полицай Ригинс: — Моля ви, опитайте пая и ми кажете дали ви харесва. Направихме го току-що. Аз черпя.
Полицай Ригинс възрази:
— Не, не бива, наистина…
— О, хайде стига, само една хапка. Трябва ми мнението на познавач.
— Е, добре, но само една хапка.
Кльощавият му колега изгледа Иджи с присвити очи.
— Казах им, че най-вероятно се е запил някъде и ще се появи след ден-два. Не мога да разбера обаче защо е решил да дойде тук. В този град няма нищо…
Уендъл рече между залците:
— Помислихме си, че може да си има приятелка в района.
Грейди избухна в смях.
— По дяволите, в Уисъл Стоп няма жена, за която да си заслужава човек да бие път чак от Джорджия! — Замисли се за момент. — Може би, с изключение на Ева Бейтс.