Този път полицаят огледа кафенето, след което се наведе през масата с изражение, остро като бръснач.
— Няма да ме преметнеш, момиченце. Знам коя си. Не си й помисляй, че ще ме заблудиш… Още много хляб има да изядеш, докато успееш да измамиш Къртис Смути. Точно така, малката, още първия път, като влязох тук, веднага разбрах, че съм те виждал някъде, но не можах да се сетя къде. Затова се обадих тук-там и снощи ми просветна коя си.
Той се дръпна назад и продължи да яде, без да сваля очи от нея. Иджи съвсем хладнокръвно го изчака да заговори пак.
— Онзи Джейк, дето работи при Франк Бенет, даде показания под клетва, че хора с описание като твоето и на онзи черен мечок отзад са ходили у Бенет, за да вземат жена му, а негърът е заплашил Бенет с нож.
Остави сандвича си в чинията и я погледна.
— Освен това онзи ден бях в бръснарницата и заедно с много други чух как заплаши да го убиеш. А щом аз си спомням, значи и те си спомнят.
Отпи от оранжадата и избърса уста с хартиена салфетка.
— Не мога да кажа, че Франк Бенет ми беше приятел — в никакъв случай. Трябваше да изгоня от къщи най-голямата си дъщеря с дете на ръце заради него, а и съм чувал какви ги върши в дома си. И съм убеден, че и на много други хич няма да им е мъчно за него, ако го намерим някъде мъртъв. Но ми се струва, момиченце, че ти здраво ще загазиш тогава, тъй като заплахите ти са записани в полицейския доклад, а още сега мога да ти кажа, че никак не изглеждат добре в черно на бял фон. Говорим за убийство, за нарушаване на закона. А това на никой не му се разминава.
Облегна се назад и си придаде небрежен вид.
— Да речем, съвсем хипотетично, разбира се, че съм на твое място. Щях да реша, че ще е най-добре тялото изобщо да не бъде открито. Да, така би било най-добре… нито каквото и да било друго, свързано с него. Никак няма да изглежда добре, ако някой успее да докаже, че Франк Бенет е идвал в града ви, нали се сещаш, та ако съм съобразителен, ще се погрижа да се отърва от онова, което евентуално могат да намерят.
Погледна я втренчено, за да се увери, че го слуша. Слушаше го.
— Да, това би било много лошо, защото ще се наложи да се върна тук и да арестувам теб и чернокожия като заподозрени. Никак не ми се иска да идвам пак тук и да те гоня, но ще го направя, защото такъв е законът, а аз съм се заклел да следя за спазването му. Следиш ли ми мисълта?
— Да, господине — отвърна Иджи.
След като каза, каквото имаше да казва, Смути извади монета от четвърт долар от джоба си и я хвърли на масата, сложи си шапката и на излизане каза:
— Естествено, Грейди може и да е прав. Бенет може да се прибере у дома тези дни. Но на мен не ми се вярва.
„Валдоста Газет“
7 януари 1931
Местен жител вероятно е мъртъв
Издирването на Франк Бенет, 38 г., от Валдоста, който е в неизвестност от ранната утрин на 13 декември миналата година, бе официално прекратено. По време на щателното разследване инспектор Къртис Смути и инспектор Уендъл Ригинс са разпитвали хора чак в Тенеси и Алабама. Но не са открити нито Бенет, нито пикапът, с който е пътувал, когато е изчезнал.
„Не оставихме непреобърнат камък — каза полицай Смути в интервю по-рано днес. — Сякаш е изчезнал яко дим“.
„Уиймс Уикли“
19 март 1931
Тъжна новина за всички нас
След като миналата година почина баща им, Леона, Милдред, Патси Рут и Едуард Тредгуд отново се прибраха в града по тъжен повод за погребението на майка си. След опелото всички отидохме в старата им къща и целият град се събра, за да почете паметта на мама Тредгуд.
Никога няма да забравя прекрасните моменти, които прекарвахме у тях, а тя винаги ни караше да се чувстваме като у дома. Запознах се с половинката си именно у Тредгуд на едно от големите им тържества за 4-ти юли. С Уилбър се ухажвахме по същото време като Клио и Нини и по цели часове седяхме на верандата в неделя след църква.
Мама Тредгуд ще липсва много на всички ни и градът ни няма да е същият без нея.
Дот Уиймс
Старчески дом „Розовата тераса“
Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама
11 май 1986
Ивлин Кауч отвори найлоновата торбичка с пръчици моркови и целина и предложи на приятелката си. Госпожа Тредгуд отказа и продължи да похапва от захаросаните фъстъци.