Касиерката й се усмихна приветливо.
— Здравейте, госпожо Кауч, как сте?
— Чудесно, Мозел, ти как си?
— Добре. Това ли е всичко?
— Да.
Мозел натисна бутона за касовата бележка.
— Днес изглеждате прекрасно, госпожо Кауч.
— Благодаря. И се чувствам прекрасно.
— Довиждане, приятен ден.
— Благодаря, и на теб.
Докато Ивлин излизаше, едно момче с изцъклени очи и злобно стисната уста, облечено с мръсни панталони и тениска, нахълта през вратата, обозначена като „Изход“, и я блъсна. Ивлин, все още в добро настроение, промърмори под нос:
— Какъв мил джентълмен.
Момчето се обърна навъсено и рече:
— Майната ти, кучко! — И продължи нататък.
Ивлин онемя. Омразата в очите му я стъписа. Изведнъж се разтрепери и се разплака, сякаш някой я бе ударил. Затвори очи и си каза, че трябва да се овладее. Това бе просто един непознат. Нямаше значение, че се бе държал грубо. Не биваше да позволява това да я разстрои.
Но колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че не бива да подминава случилото се. Щеше да го изчака отвън да излезе и да му каже, че не е искала да го обиди, че е сигурна, че е влязъл през грешната врата случайно и я е блъснал, без да иска.
Щом му обяснеше всичко това, момчето вероятно щеше се смути от постъпката си, всичко щеше да приключи и тя щеше да се прибере у дома отново в добро настроение.
Момчето блъсна вратата, излезе със стек бири в ръка и мина покрай нея.
— Извинете. Просто исках да ви кажа, че нямаше причина да ми се ядосвате. Само се опитвах да…
Момчето я изгледа отвратено.
— Разкарай се от пътя ми, тъпа краво!
Ивлин се стъписа.
— Моля? Как ме нарекохте?
Той продължи напред, без да й обръща внимание. Тя хукна след него, обляна в сълзи.
— Как ме нарекохте? Защо сте толкова груб? Какво съм ви направила? Дори не ме познавате!
Той отвори вратата на пикапа си и Ивлин, изпаднала в истерия, го хвана за лакътя.
— Защо? Защо се държите толкова грубо?
Младежът отблъсна ръката й и размаха юмрук пред лицето й с изкривена от ярост физиономия.
— Не ме закачай, кучко, да не ти размажа шибаната мутра! Дебела… тъпа путка!
Блъсна я в гърдите и тя падна на земята.
Не можеше да повярва какво й се случва. Покупките й се пръснаха.
Момичето с права мазна коса и ластичен потник, което чакаше момчето, я изгледа отгоре и се изсмя. Младежът се качи в пикапа, включи на задна и изкара колата от паркинга със свистящи гуми, като продължаваше да ругае Ивлин.
Тя седеше на земята с охлузен лакът и отново се почувства стара, дебела и безполезна.
„Уиймс Уикли“
12 декември 1941
Войната избухна
Грейли Килгор отговаря за наборната комисия в Уисъл Стоп и рече всички момчета да отидат да се запишат, та да се приключва с тази работа.
Изглежда, напоследък оттук преминават само влакове с войници и танкове. Да се чуди човек откъде идват и накъде са тръгнали.
Уилбър каза, че войната ще продължи няма и половин година. Надявам се да е прав.
Вокалният квартет „Веселите красавици“ бе поканен на Националното събрание на дамските вокални квартети в Мемфис, Тенеси, тази пролет, за да изпълни популярната си версия на „Потопи четката си в слънце и рисувай“.
Отец Скрогинс моли лицето или лицата, които дават адреса и телефонния му номер на хора, търсещи уиски, да престанат, ако обичат, тъй като съпругата му Анна е крайно изнервена и избухвала на няколко пъти тази седмица. Боби Лий Скрогинс се записа във флота. Между другото сребърната звезда на прозореца на кафенето е за Уили Бой Пийви, сина на Онзел и Големия Джордж, който стана първият чернокож войник от Траутвил.
Дот Уиймс
П.П. Всички се готвят за коледното представление и поради недостига на мъже в града аз, Опал и Нини Тредгуд ще играем Тримата влъхви.