Уисъл Стоп, Алабама
12 януари 1944
В Бирмингам на големия перон на „Ел&Ен“ се бяха събрали петстотин души и духов оркестър, за да посрещнат завръщащите се синове, съпрузи и братя — всички до един герои от войната. Знамената вече се вееха в очакване на експреса от Вашингтон в 18:20.
Но тази вечер влакът направи първата си спирка на двайсет минути преди Бирмингам, а в края на перона едно чернокожо семейство чакаше сина си. Вдигнаха тихо дървения ковчег от багажното и го поставиха в каруца, която щеше да го откара през релсите до Траутвил.
Артис, Джаспър и Палавото птиче вървяха зад Онзел, Сипси и Големия Джордж. Докато те минаваха, Грейди Килгор, Джак Бътс и всички техни колеги от железницата застанаха мирно и свалиха шапки.
Тук нямаше знамена, оркестри и медали — само идентификационно картонче, закачено за ковчега, с надпис: Редник Ч. С. Пийви. Но през улицата на прозореца на кафенето имаше окачен флаг, сребърна звезда и табела, която гласеше: „Добре дошъл у дома, Уили Бой“.
Рут, Иджи и Чуканчето вече бяха отишли в Траутвил, за да чакат заедно с останалите.
Сладкият Уили Бой, Чудният съветник Пийви, момчето, което бяха приели в института „Тъскгий“… умният, онзи, който щеше да стане адвокат, да поведе хората си и да даде надежда чернокожите от задните улички от Алабама чак до Вашингтон, бе загинал след кръчмарско сбиване с чернокож войник на име Уинстън Люис от Нюарк, Ню Джърси.
Уили Бой разказвал как щом името на баща му Големия Джордж се споменавало в родния му град, и бели, и черни винаги казвали: „Ето това е мъж на място“.
Но Уинстън Люис заявил, че всеки, който работи за бели, особено в Алабама, не е нищо повече от низък, тъп, невеж Чичо Том.
За да оцелее, Уили Бой бе обучен да не реагира на обиди и потиска дори най-малкия порив на агресия и гняв. Но онази вечер, докато Уинстън говорел, той си помислил за баща си и разбил бирена бутилка в лицето на войника, след което го проснал на пода.
Следващата нощ, докато Уили Бой спял, му прерязали гърлото от ухо до ухо, а Уинстън Люис изчезнал безследно.
Армията не се заинтересува особено от случилото се — беше им писнало от сбивания в отрядите с чернокожи, и Уили Бой бе изпратен у дома в ковчег.
На погребението Рут, Смоуки и цялото семейство Тредгуд седяха на първия ред в църквата, а Иджи произнесе слово. Свещеникът каза, че Исус прибира най-скъпите си деца по-рано, за да са до него, и че това е волята на Всевишния, седнал на златния си трон в небето. Паството се поклащаше и отвръщаше: „Такава е волята Му“.
Артис отговаряше на репликите на свещеника заедно с останалите и се поклащаше на седалката си, докато гледаше как майка му пищи в агония; но след службата не отиде на гробището. Докато полагаха Уили Бой в студения гроб в червената глинеста почва на Алабама, Артис се качи на влак за Нюарк, Ню Джърси, за да намери и заколи някой си господин Уинстън Люис.
… А паството се поклащаше ритмично и пееше: „Боже, мести планината, дай ми сили да я изкача…“
Три дни по-късно намериха сърцето на Уинстън Люис в хартиена торба на няколко пресечки от дома му.
„Уиймс Уикли“
24 февруари 1944
Комедийният концерт жъне успех
Клубът на киселата краставичка представи ежегодния си комедиен концерт — най-добрия досега.
Грейди Килгор влезе в ролята на Шърли Темпъл и изпя „Захарният кораб“. Някой забелязвал ли е какви хубави крака има нашият шериф?
Моята половинка, Уилбър Уиймс, изпя „Червени платна по залез“. Стори ми се, че се представи добре, но не мога да преценя съвсем. Все пак го слушам всеки ден как пее в банята. Ха-ха.
Най-смешният номер бе скеч за отец Скрогинс и Веста Адкок, изигран от Иджи Тредгуд в ролята на отеца и Пийт Тидуел в ролята на Веста.
Прическите и гримът бяха дело на Опал, а Нини Тредгуд, Биди Луиз Отис и моя милост ушихме костюмите.
Така нареченото „опасно животно“ от скеча за Мът и Джеф бе просто булдогът на д-р и госпожа Хадли, Ринг, с противогаз на главата.
Всички приходи ще бъдат дарени на Коледния фонд за помощ на нуждаещите се в Уисъл Стоп и Траутвил.
Иска ми се войната да приключва по-бързо, защото момчетата ни ни липсват.