Выбрать главу

Казах й: „Скъпа, гледаш прекалено много телевизия. Веднага да спреш да си мислиш такива работи! Освен това не е за нас да съдим другите. В Библията пише черно на бяло, че в Деня на Страшния съд Исус ще слезе с ангелите си, за да съди живи и мъртви“.

Ивлин ме попита кои са живите и кои мъртвите, но, убий ме, не можах да й кажа!

Риболовен клуб „Колелото на каруцата“

Река Уориър, Алабама

3 юни 1946

Сините лампички светеха, а гласовете на хората и гърмящият джубокс се чуваха чак отвъд реката. Иджи седеше по средата на помещението, пиеше бира „Синя лента“ и я прокарваше с още бира „Синя лента“. Тази вечер бе решила да не близва уиски, защото предишната вечер щеше да й държи влага дълго време.

Приятелката й Ева танцуваше с няколко момчета, които трябваше в момента да са на среща на Клуба на лосовете в Гейт Сити. Когато мина покрай Иджи, Ева я изгледа:

— Мили боже, какво ти става? Приличаш на гущер с махмурлук!

— Рут се изнесе от къщи — отвърна Иджи.

— Моля? — попита вече сериозно Ева.

— Изнесе се. Отиде при Клио и Нини.

Ева седна.

— Боже, Иджи, защо?

— Сърдита ми е.

— Това е ясно, но за какво?

— Излъгах я.

— О-хо. Какво й каза?

— Казах й, че отивам в Атланта на гости на сестра си Леона и Джон.

— И не отиде ли?

— Не.

— А къде отиде?

— В гората.

— С кого?

— Сама. Просто исках да остана сама за малко.

— Защо не й обясни това?

— Не знам. Май малко се изнервих, че все трябва да казвам къде съм. Не знам. Започвах да се чувствам като в капан, исках да се махна за известно време. И я излъгах. Какво толкова? Грейди лъже Гладис. Джак лъже Мозел.

— Да, но ти не си Грейди или Джак, скъпа… а Рут не е Гладис или Мозел. Боже, момиче, не искам да те гледам така. Не помниш ли как побесняваше преди тя да се върне?

— Да, но понякога имам нужда да се махна за малко. Имам нужда от свобода. Сещаш се.

— Разбира се, Иджи, но се постави и на нейно място. Това момиче се отказа от всичко, което имаше, за да дойде тук. Напусна родния си град и всичките си приятели, отказа се от всичко, за да заживее тук с теб. Двамата с Чуканчето сте единственото, което има. Твоите приятели и близки са тук…

— Да, ама понякога си мисля, че харесват нея повече от мен.

— Чуй ме сега, Иджи. Да не мислиш, че тя не може да има до себе си, когото си поиска? Само трябва да щракне с пръсти. Тъй че на твое място хубавичко щях да си помисля, преди да хвана гората.

В този миг Хелън Клейпул, около петдесетгодишна жена, която от години идваше в риболовния клуб, за да забърсва мъже и да пие, с който е готов да я почерпи, излезе от тоалетната толкова пияна, че се заклатушка към масата с чакащите я мъже с рокля, загащена в бельото.

Ева я посочи и каза:

— Ето една жена, която има свобода. На никой не му пука къде ходи и никой не я наглежда, уверявам те в това.

Иджи наблюдаваше Хелън с размазаното червило и коса паднала в очите й, вперила пияни очи в мъжете, но без да вижда.

След малко Иджи каза:

— Трябва да тръгвам. Имам нужда да помислят.

— Да, хубавичко си помисли.

Два дни по-късно Рут получи прилежно написана бележка, която гласеше: „Ако затвориш диво животно в клетка, то що умре, но ако го пуснеш на свобода, в девет от десет случая ще дотича обратно у дома“.

Рут се обади на Иджи за пръв път от три седмици.

— Получих бележката ти и мисля, че поне трябва да поговорим.

Сърцето на Иджи се разтуптя.

— Чудесна идея. Веднага идвам — отвърна тя и се втурна към вратата, твърдо решена, ако се наложи, дори да се закълне върху Библията пред къщата на отец Скрогинс, че повече няма да лъже Рут.

Когато зави зад ъгъла и видя къщата на Клио и Нини, изведнъж се сети нещо. Каква бележка? Тя не беше пращала никаква бележка.

„Бирмингамски новини“

15 октомври 1947

Еднорък куотърбек извежда отбора си до пета поредна победа

Отборът на Уисъл Стоп извоюва вълнуваща победа над Еджуд с 27 на 20, след като през цялата последна четвърт резултатът остана равен, 20:20, докато едноръкият куотърбек на Уисъл Стоп Бъди (Чуканчето) Тредгуд не направи удивително подаване от 43-тия ярд.

„Чуканчето е най-ценният ни играч — каза треньорът Делбърт Нейвс в интервю по-рано днес. — Тайната е в стремежа му към победа и отборния му дух. Въпреки недъга си той успя да изпълни 33 от 37 опита за подаване тази година. Успява да хване топка, подадена му от центъра на игрището, да я притисне към гърдите си, да я намести в ръката си и да я хвърли, всичко това за по-малко от две секунди, а бързината и точността му са невероятни“.