Този абитуриент, със среден успех 5:00, е важен играч и в отборите по бейзбол и баскетбол. Той е син на госпожа Рут Джеймсън от Уисъл Стоп и когато бе попитан как е станал толкова добър в спорта, отвърна, че леля му Иджи, която помогнала за отглеждането му, го е научила на всичко, което знае за футбола.
Кафене „Уисъл Стоп“
Уисъл Стоп, Алабама
28 октомври 1947
Чуканчето тъкмо се бе прибрал от тренировка и си взе бутилка кока-кола. Иджи, която стоеше зад тезгяха и правеше на Смоуки Самотника втора чаша кафе, му каза:
— Искам да поговоря с теб, младежо.
Опа, помисли си Смоуки и заби поглед в лулата си.
— Какво съм направил? Нищо не съм направил… — започна Чуканчето.
— Само ти си мислиш така, малкият — отвърна Иджи на младежа, който вече бе метър и осемдесет и се бръснеше. — Да отидем отзад.
Той я последва бавно в задната стая и седна на масата.
— Къде е мама?
— На среща в училището е. А сега, младежо, какво си казал на Пеги днес следобед?
Чуканчето я изгледа невинно.
— Пеги ли? Коя Пеги?
— Знаеш много добре коя. Пеги Хадли.
— Нищо не съм й казвал.
— Нищо не си й казвал?
— Да.
— Тогава защо според теб тя дойде в кафенето преди по-малко от час разплакана?
— Не знам. Откъде да знам?
— Днес следобед тя не те ли покани да отидеш с нея на танцовата забава?
— Ами… възможно е. Не помня.
— И ти какво й отговори?
— О, лельо Иджи, не искам да ходя на танците с нея. Тя е още дете.
— Какво й отговори?
— Казах й, че съм зает или нещо подобно. И без това тя е луда.
— Господинчо, питам те какво каза на момичето.
— Стига де, само се шегувах.
— Шегувал си се, а? А според мен си се правил на голяма работа пред приятелчетата си.
Чуканчето се размърда неловко на стола.
— Казал си й да те пита пак, когато й пораснат цици. Вярно ли е?
Той не отговори.
— Вярно ли е?
— Лельо Иджи, просто се пошегувах.
— В такъв случай си извадил късмет, че не са ти разбили физиономията.
— Брат й стоеше до мен.
— И той заслужава да му сритат задника.
— Тя просто прави от мухата слон.
— От мухата слон ли? Имаш ли представа каква смелост е трябвала на горкото момиче да те покани на забавата, а ти да й кажеш подобно нещо пред всички момчета? Чуй ме сега, приятелю. С майка ти не сме те възпитали да се държиш като арогантен празноглав селянин. Ще ти е приятно ли някой да говори така на майка ти? Ами ако някое момиче ти бе казало да я потърсиш, когато ти порасне пишката?
Бузите на Чуканчето пламнаха.
— Не говори така, лельо Иджи.
— Напротив, така ще говоря. Няма да допусна да се държиш като простак. Едно е, ако не искаш да ходиш на забавата, но ти забранявам да говориш на Пеги или на което и да било друго момиче по този начин. Ясна ли съм?
— Да, госпожо.
— Искам още сега да отидеш у тях и да й се извиниш. И без увъртания. Разбра ли ме?
— Да, госпожо.
Той стана.
— Сядай, не съм приключила с теб!
Чу канчето въздъхна и се тръшна обратно на стола.
— Сега пък какво?
— Трябва да поговорим за още нещо. Искам да знам как вървят делата ти с момичетата.
Чуканчето се размърда неловко.
— Какво имаш предвид?
— Никога не съм се месила в личния ти живот. На седемнайсет години си и си почти мъж, но с майка ти се тревожим за теб.
— Защо?
— Мислехме си, че ще пораснеш и този период ще мине, но вече си твърде голям, за да се мотаеш само с момчета.
— Че какво им е на приятелите ми?
— Нищо, просто всички до един са момчета.
— И какво от това?
— Един куп момичета са луди по теб, а ти изобщо не им обръщаш внимание.
Мълчание.
— Държиш се като пълен кретен, когато някое от тях те заговори. Виждала съм те.
Чуканчето започна да чопли една дупка в мушамата.
— Гледай ме, когато ти говоря… братовчед ти Бъстър вече е женен и чака дете, а е само година по-голям от теб.