— Е, и?
— Ти досега дори не си водил момиче на кино, а всеки път, когато в училището има танцова забава, решаваш, че ще ходиш на лов.
— Обичам да ловувам.
— Аз също. Но животът не е само лов и спорт.
Чуканчето въздъхна отново и затвори очи.
— Не обичам да се занимавам с друго.
— Купих ти кола и я закарах на ремонт, защото си мислех, че би искал да заведеш Пеги някъде, но ти возиш само момчетата.
— Защо точно Пеги?
— Пеги или някоя друга… не искам да свършиш като Смоуки.
— Смоуки си е добре.
— Знам, че си е добре, но щеше да е още по-добре, ако имаше жена и семейство. Какво ще правиш, ако нещо се случи с мен или майка ти?
— Ще се оправя. Не съм глупав.
— Знам, че ще се оправиш, но искам да съм спокойна, че ще има кой да се грижи за теб. Преди да се усетиш, всички тези момичета ще се изпоженят. А и какво й е на Пеги?
— Нищо и няма.
— Знам, че я харесваш. Изпращаше й валентинки, преди да си навириш носа.
Мълчание.
— Има ли някоя друга, която харесваш?
— Не.
— Защо?
Чуканчето сгърчи лице и извика:
— ПРОСТО НЕ ХАРЕСВАМ НИКОЯ, И ТОЛКОВА! А СЕГА МЕ ОСТАВИ НА МИРА!
— Чуй ме, приятелче, може да си голяма работа на футболното игрище, но аз ти сменях пелените и ще те ритам до ада и обратно! Сега ми кажи какъв е проблемът.
Чуканчето не отговори.
— Какво има, синко?
— Не разбирам за какво говориш. Трябва да тръгвам.
— Сядай. Никъде няма да ходиш.
Той въздъхна и седна.
Иджи го попита спокойно:
— Чуканче, не харесваш ли момичета?
— Харесвам ги.
— Тогава защо не искаш да излизаш с тях?
— Ами, не съм сбъркан или нещо подобно, ако за това се тревожиш. Просто… — Младежът избърса потната си длан в панталоните.
— Хайде, кажи ми какво има, синко. С теб винаги успяваме да се разберем, след като поговорим.
— Знам. Просто не искам да говоря с никого за това.
— Знам, но аз искам да поговорим. А сега ми кажи какъв е проблемът.
— Ами, просто… боже! — Чуканчето замълча, после промърмори: — Ами… ами ако някоя от тях поиска да го направим…
— Имаш предвид, ако иска да правите секс ли?
Чуканчето кимна и заби поглед в пода.
— Тогава бих казала, че ще си късметлия, нали? Мисля, че би било комплимент.
Чуканчето обърса потта, събрала се над горната му устна.
— Синко, да нямаш някакъв физически проблем, нали се сещаш, да го вдигнеш? Защото ако е така, ще те заведем при доктора да те прегледа.
Чуканчето поклати глава.
— Не. Не е това. Нищо ми няма, правил съм го хиляди пъти.
Иджи се удиви от бройката, но запази спокойствие и каза:
— Е, поне знаем, че си здрав.
— Да, нищо ми няма, просто, ами, не съм го правил с никого… нали се сещаш… само със себе си.
— В това няма нищо лошо, но не мислиш ли, че трябва да опиташ и с някое момиче? Не вярвам да не си имал възможност, такова хубаво момче си.
— Да, имах възможност. Не е това… просто… — Гласът му секна. — Просто…
— Просто какво, синко?
Изведнъж Чуканчето не успя да сдържи сълзите си и те рукнаха от очите му. Той я погледна.
— Просто ме е страх, лельо Иджи. Просто ме е страх.
Единственото, което на Иджи не й бе минавало през ума, бе, че Чуканчето, който бе толкова смел през целия си живот, може в се страхува от нещо.
— От какво те е страх?
— Ами страх ме е, че може да падна върху нея или да загубя равновесие заради ръката и сигурно няма да знам как точно да го направя. Че може да я нараня или нещо такова… не знам отвърна той, без да смее да я погледне в очите.
— Чуканче, погледни ме. От какво се страхуваш наистина?
— Казах ти.
— Страх те е някое момиче да не ти се смее, нали?
Най-накрая, след миг мълчание, той каза:
— Да, май от това ме е страх. — И закри лице от срам, че плаче.
В този миг сърцето на Иджи се изпълни с жал за момчето тя направи нещо, което правеше много рядко: стана, прегърна го и го залюля като бебе.
— О, миличък, не плачи. Всичко ще е наред. Нищо няма ти се случи. Леля Иджи няма да позволи да ти се случи ни лошо. Никога не съм те разочаровала, нали?
— Не, госпожо.
— Нищо лошо няма да ти се случи, момчето ми. Няма да допусна.