През цялото време, докато люлееше Чуканчето в обятия си, се чувстваше безпомощна и се опитваше да се сети дали познава някой, който да му помогне.
Рано сутринта в събота закара Чуканчето до реката, както бе направила преди години, мина през портата с колелата от каруца, спря пред бунгалото с мрежата против комари и му каза да слиза.
Вратата на бунгалото се отвори и току-що изкъпана, напудрена и парфюмирана жена с ръждивокафява коса и очи зелени като ябълка каза:
— Ела, захарче.
И Иджи си тръгна.
„Уиймс Уикли“
30 октомври 1947
Чуканчето Тредгуд стана известен
Чуканчето Тредгуд, син на Иджи Тредгуд и Рут Джеймсън, стана известен, след като му бе посветена дълга статия в „Бирмингамски новини“. Честито. Всички страшно се гордеем с него, но не ходете в кафенето, освен ако не сте готови да слушате един час как Иджи разказва за мача. Не съм виждала по-горд родител. А след мача кафенето почерпи с хамбургери целия отбор, оркестъра и мажоретките.
Половинката ми няма никакво чувство за мода. Онзи ден се прибирам следобед вкъщи, изтупана с новата си мрежичка за коса от салона на Опал, а той ми вика, че приличала на козе виме с мрежа против мухи… След това, на годишнината ни, ме заведе в Бирмингам на пицария, макар да знаеше, че съм на диета… Мъже! Не можем с тях, но не можем и без тях.
Между другото със съжаление научихме за неволите на Артис О. Пийви.
Дот Уиймс
Слагтаун, Алабама
17 октомври 1949
Артис О. Пийви живееше при втората си съпруга, бившата Госпожица Мадлин Пули, която работеше като домашна прислужница при семейство на богаташкото Хайланд Авеню. Двамата живееха в дома й на Тин Топ Али №6 в южната част на града. Тин Топ Али представляваше шест реда дървени къщурки с ламаринени покриви и кални дворове, повечето от които бяха украсени с корита със засадени в тях пъстри цветя, за да освежат малко мрачния сив пейзаж.
Сегашното им жилище бе една идея по-добро от предишното. През една пряка се намираше Магнолия Пойнт, където Артис можеше да дреме пред магазините и да се среща със съпрузите на други домашни прислужници. Рано вечер, след вечеря, обикновено състояща се от остатъците от вечерята на белите, всички излизаха по верандите си и често едно от семействата хващаше песен и всички останали се присъединяваха. Забавления не липсваха, защото стените бяха толкова тънки, че човек спокойно можеше да слуша радиото или грамофона на съседите заедно с тях; когато Беси Смит пееше от нечия къща „Нямам си никого“, цялата улица й съчувстваше.
В района не липсваха и други светски сбирки и Артис получаваше покани за всички тях; той бе най-харесваният човек улицата, както от мъжете, така и от жените. Всяка вечер по на едно-две места се организираха събирания край барбекю, а когато времето беше лошо, просто си седяха под жълтите лампи на верандите и се наслаждаваха на барабанящия по ламаринените покриви дъжд.
Един есенен следобед Артис седеше на верандата и наблюдаваше тънката струйка дим, издигаща се от цигарата му, доволен, защото Джо Луис беше световен шампион и Черните барони, бейзболният отбор на Бирмингам, бяха спечелили всички си мачове през годината. Тъкмо тогава на уличката изникна мършаво краставо жълтеникаво куче, което душеше за нещо за ядене; то принадлежеше на приятеля на Артис Джон Следващия, наречен така, защото се бе родил след брат си Джон. Кучето се изкачи с клатушкане по стъпалата до верандата на Артис и получи ежедневното си потупване по главата.
— Нищо нямам за теб днес, момчето ми.
Жълтото куче остана леко разочаровано и си тръгна да търси остатъци от царевичен хляб или дори някое и друго листо салата. Тук Депресията не бе свършила и кучетата също я изпитваха на гърба си за добро или лошо; в повечето случаи за лошо.
Артис видя камионетката на ловците на кучета да спира и от нея да слиза мъж с бяла униформа и мрежа в ръка. Багажникът вече бе пълен със скимтящите кучета, извадили лошия късмет да ги хванат днес.
Мъжът, който слезе, подсвирна на жълтото куче.
— Ела тук, кученце… хайде… ела тук…
Дружелюбното нищо неподозиращо животно изтича при него и миг след това мъжът хвърли мрежата върху него и понесе към камионетката.
Артис слезе от верандата.
— Ей, чакайте, господине. Това куче не е бездомно.
Мъжът спря.