Онзел се беше обадила на доктор Хадли и той беше пратил линейка да закара тялото на Рут до погребалния дом в Бирмингам. С Клио отидохме при Онзел и когато качиха Рут в линейката, доктор Хадли й каза: „Прибирай се у дома, Онзел, аз ще се погрижа за всичко“.
Но Онзел изпъчи гърди и заяви: „Не, мястото ми е тук!“, подмина доктор Хадли, качи се в линейката и затвори вратата. Беше взела рокля и гримовете на Рут и през онази вечер не излезе от погребалното бюро, докато не се увери, че Рут изглежда така, както би искала.
Тъй че никой не може да ме убеди, че чернокожите мразят белите. Изобщо! Виждала съм твърде много добри чернокожи, за да го повярвам…
Завчера казах на Клио, че искам да отидем с влака до Мемфис, за да видим Джаспър. Той работи във вагон-ресторанта.
Ивлин погледна приятелката си и осъзна, че пак е изгубила нишката на времето.
Уисъл Стоп, Алабама
7 февруари 1947
Една дъждовна утрин Онзел помоли Чуканчето и Иджи да идат в гората и да съберат шишарки за стаята на госпожица Рут и седна да обърше лицето й с мокра кърпа.
— Дръжте се, госпожо Рут, скоро всичко ще свърши. Ще ви олекне.
Рут я погледна и се опита да се усмихне, но в очите й се четеше ужасна болка. Вече нямаше никакъв покой за нея — не можеше да спи, не можеше да намери облекчение.
Онзел, която посещаваше Баптистката църква и бе солистка в хора „Алилуя“, вярваше с цялото си сърце в милостта на Бог и взе решение.
Никой бог, и със сигурност не нейният благ, безценен Исус, загинал, за да изкупи греховете ни, и който ни обича най-много от всичко, не би искал някой да страда толкова.
Тъй че с чисто сърце и радост в душата даде на Рут морфина, който бе събирала малко по малко, ден след ден. Гледаше как тялото на Рут се отпуска за пръв път от седмици, след което седна на леглото, хвана мършавата й ръка и запя:
Пееше със затворени очи, но усети как лъчите на показалото се иззад облаците слънце огряват стаята. От топлината по бузите й се стекоха радостни сълзи. След като покри огледалото и спря часовника до леглото, тя благодари на Исус, че е отвел госпожица Рут у дома.
„Уиймс Уикли“
10 февруари 1947
Почина наша обичана съгражданка
Утре кафенето няма да работи, тъй като през уикенда почина госпожа Рут Джеймсън.
Опелото ще се състои утре в Баптистката църква. Обадете се на отец Скрогинс, за да разберете точния час. Дотогава Рут ще бъде положена в погребалния дом на Джон Райдаут в Бирмингам.
Ще ни липсва добротата и усмивката й. Всички, които познаваха „госпожица Рут“, са съкрушени. Поднасяме най-искрените си съболезнования на Иджи и Чуканчето.
Дот Уиймс
Супермаркет „Пигли-Уигли“
Бирмингам, Алабама
13 септември 1986
Всяка събота, когато ходеше на пазар, Ивлин Кауч взимаше големия „Форд ЛТД“ на Ед, защото в него имаше повече място, но пък й бе трудно да го паркира. Тъй че тя чакаше вече пет минути за мястото в края на паркинга, докато един старец натовари покупките си в багажника, качва се в колата си три минути, търси ключовете още две и най-накрая изкара на заден ход. Тъкмо когато Ивлин понечи да паркира, иззад ъгъла се появи очукан червен фолксваген и се шмугна на мястото, за което бе чакала.
Две кльощави тийнейджърки, мляскащи дъвки и с джинси с ниска талия и гумени джапанки, слязоха от колата, затръшнаха вратите и минаха покрай нея.
Ивлин свали прозореца и каза на момичето с тениска „Елвис е жив“:
— Извинете, но чаках за това място, а вие ме прередихте.
Момичето я изгледа със самодоволна усмивка и отвърна:
— Какво да се прави, госпожо? Аз съм по-млада и по-бърза от вас.
И двете с приятелката й влязоха в магазина с шляпане на джапанки.
Ивлин остана да седи навън, взряна във фолксвагена с лепенка „Бия спирачки само за селяни“ на задната броня.
След дванайсет минути момичетата излязоха тъкмо навреме, за да видят как и четирите джанти на автомобила им литват през паркинга, когато Ивлин блъсна фолксвагена, отдалечи се назад и отново се вряза в колата. Докато двете изпаднали в истерия момичета стигнаха до фолксвагена, Ивлин го бе смачкала почти на мекица. По-високата тийнейджърка побесня, разкрещя се и си заскуба косите.