— Госпожо Тредгуд, нали не вярвате на тази история?
— Ами тя така каза онзи ден на вечеря.
— Скъпа, измисляла си е. Черният дроб е прикрепен в тялото.
— Може да го е объркала с бъбрека или някой друг орган, но на твое място повече не бих яла само сурови храни.
— Добре, щом казвате. — Ивлин схруска един чипс. — Госпожо Тредгуд, все се каня да ви питам нещо. Не споменахте ли веднъж, че хората си мислели, че Иджи убила някакъв човек, или само съм си въобразила?
— О, не, скъпа, много хора си мислеха, че го е извършила тя. Да, особено когато я съдиха за предумишлено убийство заедно с Големия Джордж в Джорджия…
Ивлин се стъписа.
— Наистина ли?
— Не съм ли ти разказвала?
— Не.
— Ужасна работа! Никога няма да забравя онази сутрин. Докато миех чиниите и слушах сутрешното предаване по радиото, Грейди Килгор дойде да търси Клио. Изглеждаше така все едно някой е умрял. Каза: „Клио, по-скоро ще си отрежа дясната ръка, отколкото да направя онова, което ще направя, но трябва да арестувам Иджи и Големия Джордж и искам да дойдеш с мен“. Иджи му беше първа приятелка и му беше страшно тежко, нали разбираш. Каза на Клио, че би си подал оставката, но че ако някой непознат арестува Иджи, ще е още по-страшно. Клио го попита какво е направила, а Грейди отвърна, че двамата с Големия Джордж са заподозрени в убийството на Франк Бенет през трийсета година. А аз дори не знаех, че е мъртъв или изчезнал или каквото там беше.
— Защо са решили, че са го убили Иджи и Големия Джордж? — попита Ивлин.
— Изглежда, един-два пъти Иджи и Джордж го били заплашили, че ще го убият, и полицията в Джорджия имаше свидетели, тъй че когато намериха пикапа му, трябваше да ги арестуват…
— Какъв пикап?
— Пикапът на Франк Бенет. Претърсваха реката за някакъв удавник, намериха пикапа недалеч от клуба на Ева Бейтс и така разбраха, че със сигурност е идвал в района на Уисъл Стоп през трийсета. Грейди побесня, че някой проклет тъпак е бил достатъчно глупав да се обади в Джорджия и да им даде регистрационния номер… Рут бе починала преди осем години, а Чуканчето и Пеги вече бяха женени и се бяха преместили в Атланта, та трябва да е било към петдесет и пета — петдесет и шеста. И значи на следващия ден Грейди закара Иджи и Големия Джордж в Джорджия, а Сипси отиде с тях; никой не успя да я раздума. Иджи обаче не даде никой да я придружи и ние всички трябваше да останем у дома и да чакаме. — Госпожа Тредгуд помълча малко. — Грейди се опитваше да запази случилото се в тайна. И да имаше в града хора, които знаеха, не говореха за това… Дот Уиймс знаеше, но не написа нищо във вестника… През седмицата на процеса с Албърт отидохме в Траутвил при Онзел, която умираше от страх, защото ако признаеха Големия Джордж за виновен, щяха да го качат на електрическия стол като господин Пинто.
В този миг Джинин, медицинската сестра, влезе и седна да изпуши една цигара.
— Джинин, това е приятелката ми Ивлин, за която ти разправях, че страда от тежка менопауза.
— Здравейте;
— Здравейте.
Госпожа Тредгуд започна да разправя на Джинин колко хубава според нея е Ивлин и не мислела ли сестрата, че Ивлин трябва да стане представител на козметика „Мери Кей“.
Ивлин се надяваше Джинин скоро да си тръгне, за да може госпожа Тредгуд да довърши историята, но това така и не стана. И когато Ед дойде да я повика, тя се изнерви, защото трябваше да чака цяла седмица, за да разбере как е минал процесът. На тръгване Ивлин каза:
— Не забравяйте докъде бяхме стигнали. Госпожа Тредгуд я погледна озадачено.
— За козметиката ли?
— Не, за процеса.
— О, да. Каква история само…
Окръжен Съд
Валдоста, Джорджия
24 юли 1955
Задаваше се буря и в съдебната зала бе задушно и горещо.
Иджи се обърна и огледа залата. По гърба й се стичаше пот. Адвокатът й, Ралф Рут, приятел на Грейди, разхлаби вратовръзката си и се опита да си поеме въздух.
Процесът продължаваше вече трети ден и всички мъже, присъствали на заплахата на Иджи в бръснарницата във Валдоста да убие Франк Бенет, вече бяха дали показания. На банката за свидетели повикаха Джейк Бокс.
Тя отново се обърна и се огледа за Смоуки Самотника. Къде, по дяволите, се бе дянал? Грейди му бе пратил съобщение, че Иджи е в беда и има нужда от него. Нещо не бе наред. Смоуки трябваше вече да е дошъл. Иджи започна да се чуди дали не е мъртъв.