Добре, нямаше голямо значение. Когато бе с момичето, той наистина се чувстваше по този начин, но сега не бе така. Вече би могъл да направи всичко.
А имаше толкова много неща, които би искал да направи с подобно момиче. Младо, хубаво, а и интелигентно. Беше се държал като глупак, когато отвърна на онова, което тя говореше за майка му; сега вече допускаше, че бе права. Тя знаеше, тя можеше да разбере. Искаше му се да бе останала и да бяха продължили разговора.
Така както се развиха нещата, вероятно нямаше да я види повече никога. Утре ще е заминала. Завинаги. Джейн Уилсън от Сан Антонио, Тексас. Чудеше се коя бе тя, къде отиваше, що за човек бе всъщност. Би могъл да се влюби в момиче като нея. Да, би могъл, дори само от пръв поглед. В това нямаше нищо смешно. Но тя сигурно щеше да се засмее. Такива са момичетата… те винаги се присмиват. Защото са кучки.
Майка му беше права. Те са кучки. Но ти е толкова трудно да се удържиш, особено когато някоя кучка е тъй привлекателна, а тази наистина беше привлекателна, при това той знаеше, че никога няма да я види отново. А ти искаше пак да се срещнеш с нея. Всеки мъж на твое място би й го казвал, докато е в нейната стая. Ти трябваше да донесеш бутилката, да й предложиш да пийнете, ти самият да пийнеш с нея и след това да я отнесеш в леглото й…
Не, ти не би могъл. Не и ти. Защото си импотентен.
Това беше думата, която не можеше да си спомниш, нали? Импотентен. Думата, която книгите използват, която майка ти използва и която означава, че никога няма да я видиш отново, защото няма смисъл. Дума, която кучките знаят, трябва да я знаят и затова винаги се присмиват.
Норман пийна отново, само една глътка. Той почувства мократа струйка, която премина по брадичката му. Дали не се беше напил? Е, добре, беше пиян, и какво от това. Щом майка му не знаеше. Щом момичето не знаеше. Това ще си остане една голяма тайна. Бил импотентен… Е-е, това не означаваше, че не може да я види отново.
Щеше да я види веднага.
Норман се наведе през бюрото, главата му почти достигна стената. Така щеше да я чува по-добре, дългият опит го беше научил да разбира шумовете в другата стая. Момичето бе изритало обувките си. Сега отиваше в банята.
Той протегна ръка. Тя отново трепереше, но сега вече не от страх. Той знаеше какво ще направи и тръпнеше в очакване. Щеше да отмести рамката с разрешителното, закачено на стената, и щеше да се взре през малката дупчица, която някога сам бе издълбал. Никой не знаеше за нея, дори и майка му. Особено майка му. Това беше негова тайна.
От другата страна дупчицата беше обикновена пукнатина в мазилката, но той можеше да вижда през нея. Да гледа в осветената баня. Понякога бе забелязвал човек, застанал право пред него. Понякога бе долавял отраженията в огледалото на вратата отзад. Но можеше да вижда. При това доста неща. Нека кучките му се присмиват. Той знаеше за тях много повече, отколкото те можеха да допуснат.
За Норман бе трудно да фокусира погледа си. Обля го горещина, зави му се свят. Горещина и световъртеж. Това се дължеше отчасти на изпитото уиски, отчасти на възбудата. Но преди всичко на младата жена.
Сега тя беше в банята, бе застанала с лице към стената. Но нямаше да забележи пролуката. Никой не я забелязваше. Усмихваше се и разресваше косата си с ръка. След това спря и смъкна чорапите. А когато се изправи… да, тя щеше да го направи, роклята се издигаше над главата й, той можеше да види сутиена и бикините, сега тя не трябваше да спира, не трябваше да се извръща.
Но тя се извърна и Норман почти й изкрещя: „Върни се, кучко такава!“, но навреме се опомни. След това забеляза, че тя откопчава сутиена си пред огледалото на вратата и вече можеше да я гледа отново. Само че огледалото бе цялото на вълни и светлини, които го побъркваха, и бе трудно да различи каквото и да е, докато тя не направи крачка в страни. Сега той можеше да я гледа.
Но тя щеше да го свали, тя го сваляше, той можеше да я вижда, беше застанала пред огледалото и правеше някакви жестове.
Дали тя знаеше? Дали от самото начало не знаеше за пролуката в стената, дали не знаеше, че той я гледа? Дали тя не искаше той да я гледа, дали тази кучка не правеше всичко това нарочно? Тя се полюляваше назад-напред, назад-напред и огледалото отново се покри с вълни, тя самата стана на вълни, той вече не издържаше, искаше му се да удари с юмрук по стената, да й изкрещи да спре, защото това беше зло, тя правеше порочни неща и трябваше да спре преди той самият да стане зъл и порочен. Ето как ти въздействат тези кучки, правят те порочен, а тя беше кучка, те всички са кучки. Майка му беше…