— Мери! — прошепна той. Благодарни и стръвни, устните му намериха нейните и тогава тя се вкамени, задърпа се, ръцете й се свиха в юмруци и забарабаниха по гърдите му. Какво не бе наред?
— Аз не съм Мери! — тя пое дълбоко въздух.
— Аз съм Лайла.
— Лайла? — той отстъпи. — Малката… искам да кажа, сестрата на Мери.
Тя кимна. И тогава той успя да види профила й, а лъч светлина падна в косите й. Бяха кестеняви, доста по-светли, отколкото на Мери. Сега вече можеше да забележи разликата във формата на чипото носле, по-изпъкналите скули. Бе и малко по-ниска, а ханшът и раменете бяха по-слаби.
— Извинявайте — промърмори той, — на тази светлина…
— Няма нищо — гласът също бе различен, по-мек и по-нисък.
— Заповядайте, влезте!
— Ами… — тя се поколеба, погледна в краката си и тогава Сам забеляза малкия куфар на тротоара.
— Дайте да го взема — той го грабна. Когато я преведе през вратата, той включи осветлението. — Моята стая е отзад, — добави младият мъж. — Последвайте ме, ако обичате.
Тя вървеше след него мълчаливо. Но тишината не бе пълна, защото музикалната поема на Респиги още звучеше по радиото. Щом като влязоха в импровизираното му жилище Сам отиде да изключи апарата. Тя повдигна ръка.
— Недейте, опитвам се да позная музиката — след малко кимна въпросително, — „Вила Лобос“?
— Респиги. Нещо, наречено „Бразилски импресии“.
— О, ние го нямаме.
Едва сега той си спомни, че Лайла работи в магазин за грамофонни плочи.
— Искате ли да го оставя или предпочитате да го изключа и да поговорим — попита той.
— Изключете го. Трябва да поговорим.
Той кимна, наведе се към радиото, след това я погледна.
— Седнете, — покани я той, — свалете си палтото.
— Благодаря. Няма да оставам за дълго. Трябва да си потърся хотел.
— На гости ли идвате в града?
— Само тази вечер. Вероятно ще си замина утре сутринта. Всъщност не съм дошла точно на гости. Търся Мери.
— Търсите… — Сам я погледна втренчено. — Но какво може да прави тя тук?
— Надявах се вие да ми кажете.
— Но как бих могъл? Мери не е тук.
— Била ли е тук? Искам да кажа тази седмица.
— Разбира се, че не. Не съм я виждал откакто дойде миналото лято. — Сам седна на канапето, което му служеше и за легло. — Какво се е случило, Лайла? Нищо не разбирам.
— Аз също.
Тя избягваше погледа му като спускаше клепачи или се взираше в ръцете си. Те непрекъснато се движеха в скута й, усукваха се като змии. На светло Сам забеляза, че косата й беше почти руса. Сега тя никак не приличаше на Мери. Беше съвсем различно момиче. Нервно и нещастно.
— Моля ви, — повтори той. — Кажете ми какво се е случило!
Изведнъж Лайла го погледна, големите й очи с цвят на лешник потърсиха неговите.
— Нали не ме излъгахте, когато казахте, че Мери не е била тук?
— Не, това е самата истина. Нямам никаква вест от нея през последните седмици. Бях почнал да се безпокоя. И изведнъж вие нахлувате тук и… гласът му се промени. — Кажете ми какво се е случило!
— Добре. Вярвам ви. Но няма много за разказване — тя пое дълбоко въздух и заговори отново, а ръцете й неспирно скитаха по полата й. — За последен път видях Мери преди една седмица и един ден в апартамента, вечерта. Същата вечер заминах за Далас да се срещна с едни търговци на едро — в магазина аз се занимавам с доставките. Както и да е, прекарах уикенда и в неделя късно вечерта се качих на обратния влак. Пристигнах в понеделник, рано сутринта. Мери не беше в къщи. Отначало не се разтревожих, помислих, че е излязла по-рано и е отишла на работа. Но обикновено тя ми се обажда през деня по телефона и когато не ми звънна до обяд, реших аз да я потърся в агенцията. Попаднах на мистър Лаури. Той ми каза, че вече смятал сам да ме потърси, за да разбере какво се е случило. Мери не била идвала на работа тази сутрин. Той не беше я виждал или чувал от средата на следобеда в петък.
— Почакайте за секунда, — каза бавно Сам. — Дайте да се разберем. Да не искате да кажете, че от една седмица Мери е изчезнала?
— Страхувам се, че е така.
— Но защо не ми съобщихте по-рано? — той се изправи и почувства, че мускулите на врата му отново се изопват, почувства го в гърлото и по гласа си. — Защо не се свързахте с мен, защо не ми се обадихте по телефона? Полицията знае ли?