— Сам, аз…
— Вместо това вие през цялото време чакате и след това идвате тук, за да ме попитате дали не съм я виждал. Но това е абсолютна безсмислица.
— Нещата не са особено смислени. Вижте, полицията не знае нищо. И мистър Лаури не знае за вас. След всичко, което той ми каза, аз се съгласих да не се обаждам в полицията. Но бях толкова разтревожена, толкова изплашена и трябваше да разбера. Ето защо днес реших да дойда тук и да си изясня положението. Мислех си, че може би вие двамата сте го замислили заедно.
— Какво да сме замислили? — изкрещя Сам.
— Точно това искам да разбера и аз — отговорът бе мек, но нямаше нищо меко в лицето на мъжа, който стоеше на прага. Беше висок, слаб и силно обгорял от слънцето, сивата шапка „Стетсън“ хвърляше сянка върху челото, но не и върху очите. Те бяха ледено сини и ледено твърди.
— Кой сте вие? — възкликна Сам. — Какво правите тук?
— Външната врата не беше заключена и аз просто влязох. Дойдох да получа някои сведения, но виждам, че мис Крейн вече ме е изпреварила. Може би ще се съгласите да отговорите и на двама ни сега.
— Аз да ви отговоря?
— Точно така.
Високият мъж се приближи, едната му ръка беше в джоба на сивото му сако. Сам протегна ръка, но я пусна, когато ръката на другия се появи, стиснала портфейл. Високият мъж го разпери.
— Казвам се Арбогаст. Милтън Арбогаст. Имам разрешително за детектив и представлявам „Взаимно равенство“. Притежаваме застрахователна полица на агенция „Лаури“, в която работи вашата приятелка. Затова съм тук сега. Искам да знам какво сте направили двамата с четиридесетте хиляди долара.
Глава VII
Сивият „Стетсън“ беше върху масата, а сивото сако висеше на облегалката на един от столовете на Сам. Арбогаст смачка третата си цигара в пепелника и веднага запали друга.
— Добре, — каза той. — Вие въобще не сте напускали Феървейл тази седмица. Ще приема това, Лумис. Трудно бихте ме заблудили. Няма проблем да проверя вашата история като се завъртя из града — детективът бавно пое въздух.
— Разбира се това не доказва, че Мери Крейн не е идвала да ви види. Тя би могла да се промъкне някоя вечер, след затварянето на магазина, точно както направи и сестра й сега.
Сам въздъхна.
— Но не е. Вижте, вие чухте какво ви каза Лайла току-що. От седмици нямам вест от Мери. Миналият петък й написах писмо, това е точно денят, в който се предполага, че е изчезнала. Защо щях да го правя, ако знаех, че тя ще дойде при мен сама.
— За прикритие, разбира се. Много хитър ход. — Арбогаст шумно изпусна въздух.
Сам си разтърка врата.
— Не съм чак толкова хитър. Въобще не съм хитър. Не знаех нищо за парите. Както ми обяснихте, излиза, че дори мистър Лаури не е знаел предварително, че някои ще му донесе четиридесет хиляди долара в брой петък следобед. Мери, разбира се, също не е знаела. Как бихме могли да планираме заедно каквото и да е?
— Би могла да ви се обади в петък вечерта от някой автомат след като е взела парите и да ви каже да й пишете.
— Проверете в тукашната телефонна централа — отвърна уморено Сам. — Ще разберете, че от месец не съм водил никакъв извънградски разговор.
Арбогаст кимна.
— Значи не ви се е обаждала. Дошла е направо, разказала ви е всичко и ви е определила среща за по-късно, когато всичко поутихне.
Лайла прехапа устни.
— Сестра ми не е престъпница. Нямате право да говорите за нея по този начин. Нямате никакво сериозно доказателство, че тя е взела парите. Може би самият мистър Лаури ги е взел. Може би е забъркал цялата история за да се прикрие…
— Съжалявам — промърмори Арбогаст. — Разбирам как се чувствате, но не можете да си измиете ръцете с него. Докато крадецът не бъде намерен и осъден, нашата компания няма да плати нищо, а Лаури е вътре с четиридесет бона. Така че той не може да се възползва по никакъв начин. При това пропускате очевидни факти. Мис Крейн е потънала вдън земя от следобеда, в който е получила парите. Тя не ги е внесла в банката. Не ги е скрила в апартамента си. Но те са изчезнали. Колата й също е изчезнала. Самата тя е изчезнала.
Още една цигара умря и бе погребана в пепелника.
— Всичко това се натрупва.
Лайла се разхълца.
— Не е вярно! Трябваше да ме послушате, когато исках да отида в полицията. А аз се оставих вие с мистър Лаури да ме уговорите. Понеже казахте, че искате да не се шуми около случая, че ако изчакаме, Мери би могла да реши да върне парите. Не ми повярвахте, но сега знам, че бях права. Мери не е взела парите. Някой трябва да я е отвлякъл. Някой, който е знаел предварително за парите…