Арбогаст повдигна рамене, след това уморено стана, приближи се до момичето и го потупа по рамото.
— Чуйте ме, мис Крейн. Ние вече обсъдихме тази възможност, нали си спомняте? Никой друг не е знаел за парите. Сестра ви не е отвлечена. Тя се е прибрала в къщи, събрала си е багажа, качила се е на собствената си кола, при това сама. Нали хазайката я е видяла. Бъдете разумна!
— Аз съм разумна! Вие сте този, който се държи нелогично! Проследявате ме до тук, когато дойдох да се срещна с мистър Лумис…
Детективът поклати глава.
— Защо мислите, че съм ви проследил? — попита кротко той.
— А как иначе сте се оказали тук тази вечер? Вие не знаехте, че Мери и Сам Лумис са сгодени. Освен мен никой друг не знаеше. Вие дори не подозирахте, че Сам Лумис съществува.
Арбогаст отново поклати глава.
— Знаех. Спомняте ли си, че тогава във вашия апартамент аз огледах бюрото на сестра ви. Тогава попаднах на този плик.
Той го размаха.
— Чакайте, той е адресиран до мен — промърмори Сам и се пресегна да го вземе.
Арбогаст дръпна ръка.
— На вас не ви трябва — отвърна той. — Вътре няма писмо, това е само плик. Но аз мога да го използвам, защото е надписан с нейния почерк — той направи пауза. — Всъщност аз вече го използвам от сряда сутринта, откакто тръгнах за тук.
— Вие сте тръгнали за тук още в сряда? — Лайла избърса очите си с кърпичка.
— Точно така. Не съм ви следил. Всъщност бях доста пред вас.
За мен адресът върху плика бе следа. Особено когато към него се прибави снимката на Лумис, поставена в рамка до леглото на сестра ви. „С много обич. Сам“. Връзката сама се набива в очи. И аз реших да се поставя на мястото на сестра ви. Току-що съм докопал четиридесет хиляди долара в брой. Трябва да напусна града по най-бързия начин. Къде да отида? Канада, Мексико или Западна Индия? Твърде рисковано. При това не съм имал време за по-дългосрочни предварителни планове. Естественият ми импулс би бил да дойда право тук, при любимия.
Сам удари кухненската маса толкова силно, че угарките изскочиха от пепелника.
— Това е вече прекалено — кресна той. — Нямате право да отправяте подобни обвинения. Досега не сте предложили никакво доказателство, което да потвърждава всичко това.
Арбогаст започна да рови за нова цигара.
— Искате доказателства, така ли? Какво си мислите, че съм правил по пътищата от сряда сутринта до сега? Още тогава открих колата.
— Вие сте открили колата на сестра ми? — Лайла скочи.
— Разбира се. Имах странното предчувствие, че първото нещо, което би направила, е било да шитне колата. Затова се завъртях около града, обиколих всички търговци на употребявани коли и им давах описанието и регистрационния номер. И разбира се, усилията ми бяха възнаградени. Намерих гаража. Показах на момчето моето разрешително и то пропя. При това доста бързо — сигурно си мислеше, че работата с колата не е чиста. Не виждах смисъл да му противореча.
— Оказа се, че Мери Крейн се е спазарила набързо с него в петък вечерта, точно преди да затвори. Била е адски настойчива. Измъкнах всичко, което ме интересуваше по въпроса, включително и описанието на колата, с която тя бе заминала. На север.
Така че аз също продължих на север. Но не можех да се предвижвам много бързо. Заложих на предчувствието, че е останала на магистралата, защото е пътувала за тук. Вероятно първата нощ е карала непрекъснато. Затова и аз не спирах никъде осем часа. След това загубих доста време около Оклахомасити да проверявам по мотелите около магистралата и при търговците на употребявани коли. Допусках, че за по-сигурно отново е сменила колата. Но нямах късмет. В четвъртък се добрах до Тулса. Същата процедура, същите резултати. Едва тази сутрин изрових иглата в купата сено. Нов гараж, нов търговец на коли, точно на север от първия. Направила е втората замяна рано миналата събота — взела е син Плимут, модел 1953 година, с пострадала предна броня.
Той извади бележник от джоба си.
— Тук всичко е записано черно на бяло — поясни Арбогаст — цвят, фабричен номер на двигателя, всичко. И двамата търговци ще направят фотокопия на документите и ще ми ги пратят в бюрото. Но това няма значение за момента. Това, което има значение, е, че Мери Крейн се е движила по магистралата на север от Тулса миналата събота сутринта, след като е сменила коли на два пъти за шестнадесет часа. Доколкото разбирам това е мястото, към което тя се е била насочила. И трябва да е пристигнала тук през нощта на миналата неделя, освен ако не й се е случило нещо непредвидено — колата да се е развалила, да е катастрофирала и т.н.