— Но тя не е пристигнала, — възрази Сам. — Не съм я виждал. Чакайте, ако искате, мога да ви докажа. Миналата неделя вечерта играх карти в „Леджън Хол“, а в неделя обядвах у…
Арбогаст уморено вдигна ръка.
— Добре, добре, разбрах вече. Не сте я виждали. Така че нещо трябва да се е случило. Ще проверя.
— Да се обадя в полицията — подхвърли Лайла. — Продължавам да смятам, че трябва да се отиде в полицията — тя навлажни устни. — Да предположим, че е станала катастрофа — не можете да обиколите всички болници от тук до Тулса. От всичко, което знаем, можем да допуснем, че сега Мери лежи някъде в безсъзнание. Тя може и да е…
Този път Сам я потупа по рамото.
— Глупости, — промърмори той — ако нещо подобно действително се е случило, то досега щяха да ви съобщят. Мери е добре — през рамото на момичето той впери поглед в детектива. — Вие не можете да свършите цялата работа сам. Лайла е права. Защо да не се обърнем към полицията? Съобщаваме, че Мери е изчезнала и ще видим дали те ще успеят да я намерят.
Арбогаст взе сивия „Стетсън“.
— Досега свършихме сами доста работа по обиколния път и, трябва да призная, отидохме твърде далеч. Причината е, че ако успеем да разберем къде е тя без да намесваме властите, можем да спестим на нашия клиент и на компанията доста лоша реклама. По същия начин можем да спестим и куп неприятности на Мери Крейн, ако я отрием сами и върнем парите. Така може да се избегне съдебния процес. Трябва да се съгласите, че си струва да се опита.
— Но ако вие сте прав и Мери наистина е стигнала до тук, защо не е дошла при мен? Това е, което искам да знам, не по-малко от вас. И няма да чакам дълго за да разбера.
— Можете ли да потърпите още двадесет и четири часа? — попита Арбогаст.
— Какво сте намислили?
— Както казах, още няколко проверки — той вдигна ръка за да предотврати възраженията на Сам. — Не по целия път до Тулса — разбирам, че това не е възможно. Но бих искал да се поразровя малко наоколо; да надникна в ресторантите покрай магистралата, в бензиностанциите, гаражите, мотелите. Може би някои я е виждал. Защото продължавам да мисля, че предчувствието ми не ме лъже. Тя е смятала да дойде тук. Може да е променила намеренията си след като е пристигнала и да е продължила. Но бих искал да съм сигурен.
— И ако не откриете нищо до двадесет и четири часа…?
— Тогава съм съгласен да зарежа всичко, да отида в полицията и да започнем обичайното издирване. Е?
Сам погледна Лайла.
— Вие какво мислите? — попита я той.
— Вече не знам. Толкова се безпокоя. Вече не мога да мисля — тя въздъхна. — Вие решете, Сам.
Той кимна на Арбогаст.
— Добре. Разбрахме се. Но от сега ви предупреждавам. Ако нищо не се случи до утре и вие не уведомите полицията, аз ще го направя.
Арбогаст си облече сакото.
— Предполагам, че ще си взема стая в хотела. А вие, мис Крейн?
Лайла погледна Сам.
— Аз ще я заведа след малко — намеси се Сам. — Мисля първо да излезем и да хапнем. Но ще се погрижа тя да бъде настанена. А утре и двамата ще бъдем тук. Ще чакаме.
За първи път тази вечер Арбогаст се усмихна. Това не беше усмивка, с която да съперничи на Мона Лиза, но все пак бе усмивка.
— Вярвам ви — отвърна той. Съжалявам, че бях малко груб, но трябваше да съм сигурен — той кимна на Лайла. — Ще намерим сестра ви. Не се безпокойте.
И си отиде. Много преди да се затвори външната врата, Лайла вече хлипаше на рамото на Сам. Сега от гласа й бе останал само един приглушен стон.
— Сам, много ме е страх… нещо се случило с Мери, чувствам го!
— Всичко е наред — каза той като се чудеше защо не намира по-подходящи думи, защо никога не могат да се намерят думи, с които да се отговори на страха, скръбта и самотата. — Всичко е наред, повярвай ми.
Неочаквано тя отстъпи назад, насълзените й очи се разшириха. Когато се разнесе гласът й, той бе тих, но и твърд.
— Защо трябва да ти вярвам, Сам? — попита тя колебливо. — Има ли причина. Причина, която си премълчал пред този детектив? Сам, идвала ли е Мери при теб? Ти знаеше ли нещо за цялата тая работа, за парите?