Той поклати глава.
— Не, нищо не знаех. Трябва да приемеш думите ми на доверие. Както и аз твоите.
Тя се обърна към стената.
— Предполагам, че си прав — каза му тя. — Мери би могла да се свърже с всеки от нас двамата, нали? Но тя не го е направила. Вярвам ти, Сам. Само че е много трудно да повярваш каквото и да е и на когото и да е, когато се оказва, че сестра ти е…
— Успокой се — прекъсна я Сам. — Сега имаш нужда от малко храна и много почивка. Утре сутринта положението няма да изглежда толкова черно.
— Наистина ли мислиш така, Сам?
— Наистина.
За първи път той лъжеше жена.
Глава VIII
Настъпи и следващият ден. Събота. За Сам тя бе едно дълго чакане.
Около десет часа той се обади на Лайла от магазина. Тя вече бе станала и закусила. Арбогаст го нямаше, очевидно той се бе заловил за работа от рано. Но бе оставил бележка на Лайла, че ще й се обади по някое време през деня.
— Защо не дойдеш тук да ми правиш компания? — предложи по телефона Сам. — Няма смисъл да се затваряш сама в стаята. Може да обядваме заедно и да проверяваме в хотела дали Арбогаст не те е търсил. Или, още по-добре, аз ще помоля телефонистката да прехвърля всички обаждания за теб тук, в магазина.
Лайла се съгласи и Сам се почувства по-добре. Не му се искаше днес тя да остава сама. Щеше да потъне в размисли за Мери. Бог му бе свидетел, цяла нощ сам той бе правил същото.
Дълго се бе съпротивлявал, но бе принуден да признае, че теорията на Арбогаст бе логична. След като бе взела парите Мери трябва да е имала намерение да дойде тук. При условие, че наистина ги бе взела.
Това бе най-ужасното — да си представи Мери в ролята на крадла. Тя не беше такъв човек, всичко, което знаеше за нея се съпротивляваше пред подобна възможност.
Само че доколко той познаваше Мери истински? Едва миналата вечер той си даде сметка, колко малко всъщност разбира годеницата си. Толкова малко я познаваше, че в полумрака дори я бе объркал с друго момиче.
Странно е, каза си Сам, как ние приемаме за сигурно, че знаем всичко за някого, само защото се срещаме често с него или защото сме емоционално обвързани. Дори тук, във Феървейл можеха да се открият множество потвърждения на неговата мисъл. Например старият Томкинс, дългогодишен училищен настоятел и важна клечка в Ротари клуб, а избяга от жена си и семейството си с едно шестнадесетгодишно момиче. Кой беше подозирал, че е способен на подобна авантюра? Още по-малко бяха допускали, че Майк Фишер, най-големият пияница и комарджия в тази част на щата ще умре и ще се окаже, че е завещал парите си на презвитерианското сиропиталище. Боб Съмърфилд, помощникът на Сам в магазина, бе работил при него цяла година преди Сам да узнае, че е бил изпратен в наказателна рота за опит да разбие главата на капелана с дръжката на пистолета си. Сега, разбира се, всичко с Боб бе наред, добър и тих младеж, какъвто няма да намериш и със свещ да търсиш. Но той е бил добър и тих и в армията, преди да му прегорят бушоните. И никой не е забелязал нищо. След двадесетгодишен щастлив брачен живот изискани възрастни дами убиват съпрузите си и присвояват значителни суми, за да избягат с току-що срещнати привлекателни млади чиновници — човек никога не знае какво може да се случи.
И така, може би Мери наистина е откраднала парите. Може би се е уморила да го чака да си изплати дълговете и неочакваното изкушение е било твърде силно. Може би е възнамерявала да донесе парите тук, да измисли някаква история и да го накара да ги приеме. Може би е планирала двамата да избягат заедно. Трябваше да бъде честен спрямо съществуването на подобна възможност и нейната вероятност.
И щом достигаше в допусканията си толкова далече, не трябваше ли да направи и следващата крачка. Защо тя все пак не бе пристигнала? Накъде другаде би могла да се насочи след като бе напуснала покрайнините на Тулса?
Достигнеш ли веднъж дотук в предположенията си, трябва да си признаеш, че всъщност не разбираш какво става в главата на другия, и тогава се сблъскваш с последното допускане — всичко е възможно. Решение за лудо бягство в Лас Вегас, внезапен импулс да изчезнеш и да започнеш напълно нов живот под друго име, травматизиращи угризения, водещи до амнезия…
Както е тръгнало, ще го превърнеш в национален въпрос, си каза Сам с гримаса. Или клиничен. Ако продължава с подобни разсъждения, които отиват твърде далече, ще трябва да допусне хиляда и една възможности. Че е станала катастрофа, както се опасяваше Лайла, или че е качила някой стопаджия, който…