Сам отново прекъсна разсъжденията си. Не можеше да си позволи да продължава в този дух. Не само заради себе си, но и заради Лайла. Днес той трябваше да я ободрява. Винаги съществуваше нищожната възможност Арбогаст да попадне на нова следа. Ако ли пък не, Сам щеше да се обърне към властите. Тогава и само тогава би си позволил да мисли за най-лошото, което би могло да се случи.
Но защо казваше, че не разбира другите хора, беше се оказало, че той не познава дори себе си! Никога не бе подозирал, че може да прояви подобна подозрителност и нелоялност спрямо Мери. А колко лесно го бе направил! Не беше честно към нея. Най-малкото, което трябваше да предприеме сега, като частично изкупление, бе да скрие подозренията си от сестра й.
Освен, разбира се, ако и тя не бе завладяна от подобни мисли…
Но тази сутрин Лайла изглеждаше в по-добро настроение. Бе облякла лек светъл костюм и влезе в магазина с енергична походка.
Сам й представи Боб Съмърфилд и я заведе на обяд. Тя веднага започна да разсъждава на глас за Мери и за това, какво ли прави в момента Арбогаст. Сам й отговаряше кратко, като се опитваше да придаде на думите и на гласа си небрежно звучене. След като се нахраниха, те се отбиха в хотела, където той уреди следобед да прехвърлят на неговия номер телефонните й разговори.
След това се върнаха в магазина. Тъй като беше събота и нямаше много клиенти, през повечето време Сам имаше възможност да бъде в задната стая и да бъбри с момичето. Съмърфилд обслужваше посетителите и само от време на време Сам трябваше да се извинява и да отива отпред, за да свърши нещо.
Лайла изглеждаше спокойна и като че ли не се притесняваше от непознатата обстановка. Тя включи радиото, хвана на дълги вълни някакъв симфоничен концерт и се заслуша с видимо внимание. Така я завари Сам, когато се върна след едно от отскачанията си до магазина.
— „Концерт за оркестър“ от Барток, нали? — попита той.
Тя го погледна и се усмихна.
— Точно така. Чудно, ти разбираш много от музика.
— Няма нищо странно. Живеем в ерата на хай-фи уредбите. Това, че някой живее в малък град, още не означава, че той не се интересува от музика, от книги и изкуство. А и разполагам с много свободно време.
Лайла оправи якичката на блузата си.
— Май не се изразих правилно. Може би странното е не че се интересуваш от подобни неща, а че едновременно с това държиш железарски магазин. Като че ли двете не си подхождат много.
— Че какво й е на търговията с железария?
— Нямам предвид това. Тя е… как да кажа… малко банална.
Сам седна край масата. Неочаквано той се наведе и вдигна нещо от пода. То бе малко, остро и лъскаво.
— Банална — повтори той. — Може би. А може би само така ти изглежда. Например, какво е това, което държа в ръка?
— Не е ли пирон?
— Правилно. Просто пирон. Продавам ги на килограм. Стотици килограми годишно. Татко също ги продаваше. Бас държа, че откакто сме отворили магазина, сме продали поне десет тона. Всякакви размери най-обикновени пирони. Но в никой в тях няма нищо банално, ако човек реши да се замисли.
Защото всеки пирон си има своето предназначение. Важно, трайно предназначение. Знаеш ли какво? Може би половината от къщите тук, във Феървейл, се държат благодарение на пироните, които ние сме продали. Знам, че е малко глупаво от моя страна, но когато минавам по тукашните улици понякога имам чувството, че съм участвал в построяването на града. Инструментите, които продавам, режат и рендосват дъските. Аз доставям боята, която покрива къщите, и четките, с които тя се полага, железните врати, мрежите против насекоми, стъклата за прозорците… — той прекъсна със самодоволна гримаса на лицето. — Самият мистър Строител, нали? Но аз наистина мисля така. Всичко в този бизнес има смисъл, защото служи на реални цели, задоволява реални нужди, които са част от живота. Дори обикновен пирон като този изпълнява определена задача. Забий го на важно място и можеш да разчиташ да ти върши работа през следващите сто години. Дълго след като ние и двамата вече няма да сме между живите.
Той съжали веднага щом произнесе тези думи. Но вече беше твърде късно. Видя, как усмивката й се стопи за миг.
— Безпокоя се, Сам. Вече е почти четири часа, а Арбогаст не се обажда…