Арбогаст го нямаше.
Съмърфилд изключи осветлението и се приготви да си тръгва. Сам вече заключваше вратата.
Никакъв Арбогаст.
— А сега, — каза Лайла — хайде да тръгваме. Ако ти не искаш, аз ще…
— Чуваш ли? — отвърна Сам — Телефонът.
И, секунда по-късно:
— Ало.
— Арбогаст.
— От къде се обаждате? Обещахте да…
— Няма значение какво съм обещал — детективът говореше бързо и тихо. — В мотела съм и разполагам само с една минута. Исках да ви кажа защо не съм се върнал. Слушайте внимателно, попаднах на следа. Приятелката ви е била тук, разбирате ли. Миналата събота вечерта.
— Мери? Сигурен ли сте?
— Напълно. Проверих в регистъра, успях да сравня почерците. Тя, разбира се, е използвала друго име — Джейн Уилсън, — и е оставила фалшив адрес. Ще трябва да получа разрешение от съда и да направя фотокопие на регистъра, ако потрябват доказателства.
— Какво друго открихте?
— Ами, описанието на колата съвпада, а също и на момичето. Собственикът ме осведоми.
— Как успяхте да изкопчите всичко това?
— Показах му значката и започнах обичайните въпроси за изчезналата кола. Здравата се изплаши. Голям чешит е той, Норман Бейтс. Познавате ли го?
— Не, струва ми се, че не.
— Той твърди, че момичето е пристигнало събота вечерта около шест часа. Времето било лошо и тя била единственият му клиент. Казва, че е заминала рано сутринта, преди той да слезе и да отвори. Той живее с майка си в една къща над мотела.
— Мислите ли, че казва истината?
— Още не знам.
— Какво означава това?
— Ами вижте, аз го посплаших — за колата и въобще. И той се изпусна, че е поканил момичето в къщата за вечеря. Казва, че са били сами, майката можела да потвърди.
— Говорихте ли с нея?
— Не, но ще говоря. Тя е горе в къщата, в нейната стая. Той се опита да ми пробута, че тя е много болна и не може да се среща с никого, но аз я забелязах на прозореца на спалнята, докато оглеждах къщата, когато пристигнах. Казах му, че ще си побъбря със старата дама, независимо дали той е съгласен или не.
— Но вие нямате право…
— Ама вижте, искате ли да разберете какво е станало с приятелката ви или не искате? Пък изглежда оня не е чувал за разрешение за обиск. Както и да е, той вече изприпка към къщата, за да предупреди майка си да се облече. Реших, че мога да се промъкна и да ви звънна, докато го няма. О-о, той се връща. Скоро ще се видим.
Отсрещната слушалка тракна и линията замря. Сам затвори телефона, обърна се към Лайла и й предаде разговора.
— По-добре ли се чувстваш сега?
— Да. Но бих искала да разбера…
— Ще разберем. Съвсем скоро. Но сега можем само да чакаме.
Глава IX
Всяка събота следобед Норман се бръснеше. Само един път в седмицата и винаги в събота.
Заради огледалото той не обичаше да се бръсне. То бе покрито с онези вълнообразни линии. Изглежда всички огледала имаха подобни вълнообразни линии, от които го боляха очите.
Може би белята беше в неговите очи, които не бяха добре. Да, така беше, защото той си спомняше, колко обичаше да се оглежда, когато беше момче. Обичаше да се изправи гол пред огледалото. Веднъж майка му го завари и го удари по слепоочието с голяма сребърна четка за коса. Удари го силно и него го заболя. Майка му каза, че е ужасно да се разглежда по този начин.
Той още помнеше удара и главоболието след това. Оттогава то се появяваше винаги, когато погледнеше към огледало. На края майка му го заведе на лекар, който каза, че има нужда от очила. Те помогнаха, но той продължаваше да не вижда добре, когато се взреше в огледалото. И така постепенно започна да ги избягва, освен когато му се налагаше. А и майка му беше права. Действително е ужасно да се втренчиш в себе си, чисто гол и незащитен, да надзърташ към собствените си тлъстини, към тесните и неокосмени рамене, към голия корем, а след него…
Тогава ти се приисква да си някой друг. Някой, който е висок, строен и красив като чичо Джо Консидин. „Нали той е най-привлекателният мъж, който си виждал?“ обичаше да подхвърля майка му.
Това също беше вярно и Норман бе принуден да го признае. И все пак той мразеше Джо Консидин, въпреки че беше красив. Искаше се му се майка му да не го кара да му вика чичо Джо. Въобще не им беше роднина, просто приятел, който се отбиваше да навести майка му. Той я убеди да построи мотела, след като продадоха земята към фермата.