Норман приключи с бръсненето и отново си изми ръцете. Бе забелязал, че напоследък, особено през тази седмица, често правеше това. Чувство на вина. Познатият комплекс на лейди Макбет. Шекспир е разбирал доста от психология. Норман се чудеше дали е разбирал и от други неща. Имаше предвид например призрака на бащата на Хамлет.
Сега нямаше време за подобни мисли. Трябваше да слезе и да отвори мотела.
През седмицата Норман бе имал известна работа, но не много. Заетите стаи никога не бяха повече от три или четири едновременно, и това бе добре. Означаваше, че не се налагаше да дава номер шест. Номер шест бе стаята на момичето.
Надяваше се, че никога нямаше да му се наложи да я дава. Бе свършил с тези неща — надничането, воайорството. А то бе първопричината за всички неприятности. Ако не бе надничал, ако не бе пил…
Няма смисъл да съжалява за разлятото мляко. Дори ако всъщност то не е мляко.
Норман избърса ръцете си и се извърна от огледалото. Забрави миналото, остави мъртвите да погребат своите мъртви. Всичко се уреждаше чудесно и това бе единственото нещо, което трябваше да помни. Майка му се държеше добре, той се държеше добре, бяха заедно, както винаги. Цяла седмица се бе изтърколила, а никакви неприятности не се бяха появили, нямаше да се появят и в бъдеще. Особено ако спазваше твърдо решението си да се държи като възрастен, а не като дете, не като мамино детенце. В това отношение намеренията му бяха непоколебими.
Върза си връзката и излезе от банята. Майка му беше в стаята си и пак гледаше през прозореца. Норман се зачуди дали да й каже нещо. Не, по-добре не. Можеше да избухне спор, а още не се чувстваше готов да й се противопостави. Нека си гледа, щом толкова й се иска. Бедната болна стара жена, прикована към бърлогата си. Нека поне гледа как животът тече навън.
Това, разбира се, бяха детски приказки. Но той бе склонен на подобна отстъпка, доколкото поведението му беше на разумен зрял мъж. Доколкото заключваше външната врата, когато излизаше.
Вече цяла седмица той заключваше и това му вдъхваше ново чувство за сигурност. Той й бе взел ключовете — и от къщата, и от мотела. Тя не можеше да излезе навън, когато него го нямаше. Тя бе на сигурно място в къщата, а той в мотела. Докато взимаше предпазни мерки това, което се случи миналата седмица, не можеше да се повтори. В края на краищата всичко бе за нейно добро. По-добре в къщи, отколкото в психиатрията.
Норман слезе по алеята и точно завиваше покрай рецепцията, когато камионът на пералнята пристигна на поредното си седмично посещение. Всичко бе подготвено предварително. Той прие чистото бельо и предаде на шофьора мръсното. Нещата бяха елементарни. Всъщност в наши дни не бе трудно да се поддържа мотел.
Когато камионът си замина, Норман отиде да почисти номер четири — някакъв търговски пътник от Илинойс бе напуснал рано сутринта. След него бе останала обичайната бъркотия. Фасове по перваза на мивката и списание на пода край тоалетната чиния. Едно от онези, за научна фантастика. Норман се изсмя, когато го вдигна. Научна фантастика! О, ако тези хора знаеха!
Но те не знаеха. Никога нямаше да узнаят и не трябваше да узнават. Докато той внимава с майка си, нямаше голям риск. Трябваше да я предпазва, а и да предпазва останалите. Това, което се бе случило миналата седмица, го доказваше. От сега нататък той винаги щеше да бъде извънредно внимателен. За доброто на всички.
Норман се върна в рецепцията и разнесе кърпите. Сега бельото беше сменено навсякъде. Беше готов да посрещне клиентите, ако се появяха, разбира се.
Нищо не се случи до четири часа. Той седеше и наблюдаваше пътя отвън докато почувства, че отегчението започна да му действа на нервите. Почти се беше подал на изкушението да пийне, но си спомни, че си бе дал тържествено обещание. Никакво пиене повече. То бе част от бедите, когато те се появиха. Не можеше да си позволи да пие, нито капка. Пиенето бе убило чичо Джо Консидин. Пиенето косвено бе довело до убийството на момичето. Затова от сега нататък ставаше въздържател. Все пак сега можеше да пийне. Само една…
Норман още се колебаеше, когато колата пристигна. Регистрацията й бе от Алабама. Двойка на средна възраст слезе от автомобила и влезе в рецепцията. Мъжът бе плешив и носеше очила с дебели тъмни рамки. Жената бе пълна и непрекъснато се потеше. За десет долара общо Норман ги заведе в стая номер едно, точно на другия край. Жената се оплака от задухът с висок, провлачен и хленчещ глас, но изглеждаше доволна, когато Норман включи вентилатора. Мъжът извади багажа и попълни регистрацията. Мистър и мисис Херман Плитцлър, Бирмингам, Алабама.