— Какво се е случило? — попита той. — Какво е направило това момиче?
— Открадната кола — отвърна мистър Арбогаст.
— Е, добре. Норман стана малко по-спокоен. Беше се уплашил да не се окаже нещо по-сериозно, да не би да търсят момичето за някое по-тежко престъпление. Но изчезнала кола, всъщност една стара ударена бричка, като онази…
— Добре тогава — каза той. — Заповядайте. Просто исках да съм сигурен, че имате законно основание — и отдръпна ръцете си.
— Напълно законно.
Но мистър Арбогаст не посегна веднага към регистъра. Той първо извади от джоба си един плик и го постави на бюрото. След това придърпа регистъра, обърна го към себе си и прокара пръст пред подписите.
Норман проследи движението на грубия му пръст и видя как неочаквано и решително спря.
— Струва ми се, че споменахте, че не сте имали клиенти в събота и неделя.
— Ами, не си спомням никого. Имах предвид, че може и да е имало един или двама, но нямаше голяма навалица.
— Какво ще кажете за тази Джейн Уилсън от Сан Антонио? Разписала се е в събота вечерта.
— О, чакайте да помисля, май сте прав — ударите в гърдите му бяха започнали отново и Норман разбра, че бе сгрешил, когато се бе престорил, че не разпознава описанието, но вече бе твърде късно. Какво обяснение можеше сега да измисли, за да приспи подозрителността на детектива? Какво ли щеше да каже той?
Точно сега детективът не казваше нищо. Бе взел плика, бе го поставил върху страницата на регистъра и сравняваше почерците. Ето защо бе извадил този плик, той е бил надписан с нейния почерк! Сега вече ще разбере! Той наистина знаеше.
Норман беше сигурен, когато детективът вдигна глава и се вгледа в него. Сега, от толкова близо, можеше да надникне под широката периферия на шапката. Можеше да види студените очи, които знаят всичко.
— Е, това ли е момичето. Почеркът съвпада.
— Така ли? Сигурен ли сте?
— Толкова сигурен, че ще направя фотокопие, дори ако се наложи да извадя разрешително от съда. И това далеч не е всичко, което мога да направя, ако не проговорите веднага и не ми кажете истината. Защо излъгахте, че не сте виждали момичето?
— Не съм излъгал. Бях забравил…
— Казахте, че притежавате отлична памет.
— Е да, обикновено е така. Само че…
— Докажете — мистър Арбогаст запали цигара. — Кражбата на коли е нарушение на федералните закони, ако не ви е известно. Едва ли искате да ви привлекат за съучастничество, нали?
— Да ме привлекат ли? Но аз не съм замесен. Някакво момиче пристига, наема стая, прекарва нощта и отпътува. Какво общо имам аз, че да ме привличат?
— Прикриване на информация — мистър Арбогаст пое дълбоко въздух. — Хайде, дайте да си изясним нещата. Видели сте момичето. Как изглеждаше?
— Точно както в описанието, предполагам. Валеше силно, когато пристигна, аз бях зает. Дори не я погледнах втори път. Помолих я да се разпише, дадох й ключа и това бе всичко.
— Тя какво каза? Разговаряхте ли за нещо?
— За времето, предполагам. Не си спомням вече.
— Изглеждаше ли неспокойна в каквото и да било отношение? Имаше ли в нея нещо, което да ви е направило подозрителен?
— Не. Нищо подобно. За мен тя беше една от обичайните туристи.
— Много добре — мистър Арбогаст загаси цигарата си в пепелника. — Тя направи ли ви впечатление в един или друг смисъл, а? От една страна нищо не ви е накарало да бъдете подозрителен към нея. Но от друга тя не е породила и симпатия у вас. Искам да кажа, че не сте изпитвали никакво чувство към нея, така ли?
— Напълно.
Мистър Арбогаст се наведе напред и небрежно подхвърли.
— Тогава защо се опитахте да я прикриете, като се преструвахте, че въобще не си спомняте да е била тук?
— Нищо не съм се опитвал! Казах ви, бях забравил. — Норман знаеше, че се беше хванал в капана, но нямаше да се остави втори път. — Какво искате да намекнете, да не би да смятате, че аз съм й помогнал да открадне колата?
— Никой не ви обвинява в нищо, мистър Бейтс. Просто имам нужда от всички факти, до които мога да се добера. Казахте, че е пристигнала сама, така ли?
— Пристигна сама, нае стая и отпътува на следващата сутрин. Вероятно вече е на хиляда мили оттук и…
— Вероятно — мистър Арбогаст се усмихна. — Дайте обаче да караме малко по-бавно, а? Може би ще си спомните нещо. Тя е отпътувала сама, нали така? По кое време, според вас?