— Не знам. Още спях, горе в къщи — беше неделя сутринта.
— Но тогава вие всъщност не знаете, дали тя е била сама, когато е напуснала?
— Не мога да го потвърдя, ако това имате предвид.
— А какво ще кажете за вечерта? Дали някой не я е посетил?
— Не.
— Уверен ли сте?
— Напълно.
— Дали някой друг не я е видял тук, онази нощ?
— Тя беше единственият клиент.
— И вие бяхте сам в рецепцията?
— Точно така.
— А тя си беше в стаята.
— Да.
— През цялата вечер? Дори не се е обаждала по телефона?
— Разбира се, че не.
— Така че единствено вие знаете, че тя въобще е била тук?
— Вече го казах.
— А възрастната дама, тя видя ли я?
— Каква възрастна дама?
— Тази, в къщата отзад.
Норман отново усети туптенето, сърцето му щеше да изхвръкне. Посегна да каже „Няма никаква възрастна дама“, но мистър Арбогаст продължаваше да говори.
— Видях я да гледа през прозореца, когато пристигнах. Коя е тя?
— Това е майка ми — трябваше да признае, нямаше как да се измъкне. Можеше да обясни. — Вече е твърде слаба и никога не слиза долу.
— Следователно не е видяла момичето.
— Не. Тя е болна. Беше в стаята си, докато ние вечерях…
Без да иска се издаде. Мистър Арбогаст задаваше въпросите твърде бързо, нарочно го правеше, за да го обърка, и когато спомена майка му, завари Норман неподготвен. Той мислеше само как да я предпази, а сега…
Мистър Арбогаст вече не говореше небрежно.
— Вие сте вечеряли заедно с Мери Крейн в къщата?
— Само кафе и сандвичи. Аз… аз мисля, че ви казах. Нищо особено не се случи. Вижте, тя ме попита къде би могла да се нахрани и аз й казах „Във Феървейл“, но до там има двадесет мили, при това валеше, затова я заведох в къщи. Това беше всичко.
— За какво говорихте?
— Не сме говорили за нищо. Казах ви, че майка ми е болна и не исках да я безпокоя. Беше болна цяла седмица. Предполагам, че това ме е разстроило — затова и съм забравил някои неща. Например това момиче и вечерята. Просто ми се беше изтрило от паметта.
— Нещо друго да ви се е изтрило от паметта? Например, че сте слезли долу с момичето и сте се позабавлявали…
— Не! Нищо подобно! Как можете да говорите подобни неща, кой ви дава право? Аз… аз няма повече да разговарям с вас. Казах ви всичко, което зная. А сега си вървете!
— Добре — мистър Арбогаст дръпна надолу периферията на своята „Стетсън“. — Ще си тръгна, но първо бих искал да разменя две думи с майка ви. Може би тя е забелязала нещо, което вие сте забравили.
— Казах ви, тя дори не видя момичето! — Норман обиколи бюрото. — При това вие не можете да говорите с нея. Тя е много болна — можеше да чуе биенето на сърцето си и трябваше да крещи, за да го надвика. — Забранявам ви да се срещате с нея.
— В такъв случай ще се върна с разрешение за обиск.
Блъфираше. Сега Норман го разбра.
— Това е смешно! Никой няма да ви го издаде. Кой ще повярва, че съм искал да открадна една стара кола?
Мистър Арбогаст запали нова цигара и хвърли кибритената клечка в пепелника.
— Страхувам се, че не разбирате за какво става дума — каза той почти нежно. — Всъщност въпросът въобще не е в колата. И вие ще трябва да научите цялата история. Това момиче — Мери Крейн — е откраднало четиридесет хиляди долара в брой от почтена посредническа фирма във Форт Уърт.
— Четиридесет хиляди…
— Точно така. Измъкнала се е от града с тези пари. Виждате, че работата е дебела. Затова всичко, което мога да открия е важно. Затова настоявам да говоря с майка ви. Със или без ваше разрешение.
— Но аз вече ви казах, че тя не знае нищо, а и не е добре, никак не е добре.
— Обещавам, че няма да кажа нищо, което да я разстрои — мистър Арбогаст спря за миг. — Разбира се, ако предпочитате да дойда с шерифа и разрешителното…
— Не. — Норман рязко поклати глава. — Няма нужда.
Той се колебаеше, но вече нямаше какво да се колебае. Четиридесет хиляди долара. Нищо чудно, че онзи го затрупва с въпроси. Разбира се, че може да си извади разрешително, няма смисъл да прави сцени. А и това семейство от Алабама бе тук. Нямаше изход, никакъв изход.
— Е, добре, — каза Норман. — Можете да говорите с нея. Но нека първо аз да отида до къщата и да я предупредя. Не ми се иска да нахлуете без никакво предварително обяснение и да я превъзбудите. Той тръгна към вратата. — Почакайте тук, за всеки случай, ако някой пристигне.