— Не е вярно. Знаеш какво изпитвам към нея.
— Но тогава как можеш да се примиряваш с това положение? Защо не предприемеш нещо? Що за човек си ти, седиш тука и точно сега ме занимаваш с дървената си философия?
Тя си грабна чантичката, отстрани го от пътя си и се насочи към вратата.
— Къде си тръгнала? — попита Сам.
— При този ваш шериф и то веднага.
— По-лесно е да му се обадим по телефона. А и нали искаме да сме тук, когато се появи Арбогаст.
— Ако той въобще се появи. Може би завинаги е напуснал града, ако е попаднал на нещо. Може би не трябва да се връща — гласът на Лайла достигаше истерични височини.
Сам я хвана за рамото.
— Седни, каза той. — Аз ще се обадя на шерифа.
Тя не понечи да го последва в магазина. Той се насочи към задния тезгях, застана зад касата и хвана слушалката.
— Едно-шест-две, моля… Ало, бюрото на шерифа ли е? Обажда се Сам Лумис от железарския магазин. Бих искал да говоря с шерифа Чамбърс…
— Той е какво?… Не, нищо не съм чул. Къде казахте… Фултън? Кога предполагате, че ще се върне?… Да, разбирам… Не, нищо лошо не се е случило. Просто исках да говоря с него. Вижте, когато и да се върне преди полунощ, бихте ли го помолили да ми се обади в магазина? Ще бъда тук цялата вечер… Да. Много ви благодаря.
Сам затвори и се върна в задната стая.
— Какво ти каза той?
— Нямаше го. — Сам й предаде разговора като я гледаше в очите, докато говореше. — Изглежда тази вечер някой е обрал банката във Фултън. Чамбърс и целият пътен патрул са отишли да блокират шосетата. Затова е била онази тупурдия. Говорих със стария Петърсън, само той е останал в бюрото на шерифа. Има и двама полицаи, които са на обход из града, но те не ни вършат работа.
— И какво смяташ да правиш сега?
— Да чакам, какво друго. Вероятно няма да можем да говорим с шерифа по-рано от сутринта.
— И не те интересува какво става с…
— Разбира се, че ме интересува — той нарочно я прекъсна рязко. — Ще се успокоиш ли ако се обадя в мотела и разбера какво задържа Арбогаст там?
Тя кимна.
Той отново се върна в магазина. Този път тя дойде с него и изчака, докато той обясняваше на телефонистката какво иска. Най-накрая намериха името — Норман Бейтс — и набраха номера. Сам изчака да го свържат.
— Странно — каза той когато затваряше слушалката. — Никой не отговаря.
— Тогава аз ще отида там.
— Не, няма — той сложи ръка на рамото й. — Аз ще отида. Ти ще чакаш тук и никъде няма да мърдаш, Арбогаст може да се появи.
— Какво мислиш, че се е случило, Сам?
— Ще ти отговоря когато се върна. Ти само се отпусни. Няма да ми отнеме повече от четиридесет и пет минути.
И наистина стана така, защото Сам кара бързо. Точно след четиридесет и две минути той отключи външната врата и отново влезе в магазина. Лайла чакаше.
— Е? — попита тя.
— Странно. Затворено е. Никаква светлина в рецепцията. Никаква светлина и в къщата зад мотела. Отидох там и пет минути тропах силно на вратата, но не се появи никой. Гаражът до къщата беше отворен и празен. Изглеждаше, сякаш Бейтс е отишъл някъде.
— Никакви следи от Арбогаст?
— Колата му я нямаше. Само две други, паркирани при мотела. Погледнах номерата им — от Алабама и от Илинойс.
— Но къде би могъл…
— Както си го представям, — отвърна Сам — Арбогаст наистина е открил нещо. Може би дори нещо важно. Вероятно заради това той и Бейтс са отишли някъде заедно. По тази причина и ние нямаме известие.
— Сам, повече не мога така. Аз трябва да разбера.
— Трябва и да се храниш, също — той сложи върху масата издут книжен плик. — На връщане спрях в едно крайпътно заведение и взех хамбургери и кафе. Хайде да ги занесем в задната стая.
Минаваше единадесет часа, когато те свършиха с яденето.
— Виж какво — каза Сам. — Защо не се върнеш в хотела да си починеш? Ако някой пристигне или се обади, ще ти звънна. Няма смисъл и двамата да седим така.
— Не…
— Хайде, хайде. Безпокойството няма да помогне. Има вероятност да съм прав. Арбогаст е открил Мери и сутринта ще имаме новини.
Но неделната сутрин не донесе добри новини.
Около девет часа Лайла потропа на вратата на железарския магазин.
— Нещо ново? — попита тя. И когато Сам поклати отрицателно глава, тя се намръщи. — Добре, но аз открих нещо. Арбогаст е напуснал хотела вчера сутринта, преди дори да започне търсенето.