— Но не е бил и в мотела, когато вие сте отишли там? — въпросът бе отправен към Сам и той отговори.
— Нямаше никой, шерифе.
— Това е странно. Дяволски странно. Познавам този Бейтс, собственика на мотела. Опитахте ли се да се свържете с него тази сутрин? Я дайте аз да пробвам. Може да се окаже, че е бил заспал дълбоко снощи, когато сте отишли при него.
Голямата червена ръка вдигна слушалката.
— Не му споменавайте за парите — каза Сам. — Просто попитайте за Арбогаст и вижте какво ще ви отговори.
Шерифът Чамбърс кимна.
— Оставете на мен — промърмори той. — Знам как да се оправя.
Свързаха го и той изчака.
— Ало… Бейтс? Вие ли сте? Обажда се шериф Чамбърс… Правилно. Интересува ме един въпрос. Една личност от града се опитва да открие някой си Арбогаст, Милтън Арбогаст, от Форт Уърт. Той води някакво разследване или нещо подобно за някаква фирма, наречена „Взаимно равенство“.
Какво е направил?… А-а, така ли? Кога?… Разбирам… Какво е казал?… Бъди спокоен, можеш да ми го кажеш. Вече знам всичко. Аха… Това пък какво е?… Аха, да. И след това заминал, а?… Каза ли ви къде отива?… Така ли мислиш?… Разбира се. Не, това е всичко…
Не, нищо не се е случило. Просто мислех, че е можел да провери тук. Вижте, как мислите, дали не може да се е върнал по-късно?… По това време вие обикновено си лягате, нали?… Да, разбирам. Е, това сигурно обяснява всичко. Благодаря ви за сведенията, Бейтс.
Той затвори и се обърна с лице към тях.
— Изглежда, че вашият човек е отпрашил за Чикаго.
— За Чикаго ли?
Шерифът кимна.
— Да. Явно момичето е споменало, че е щяло да отиде там. Вашият приятел Арбогаст ми изглежда голям хитрец.
— Какво искате да кажете? Какво ви разказа този Бейтс? — Лайла се наведе напред.
— Същото, което ви е разказал и Арбогаст вчера вечерта, когато ви се е обадил от там. Сестра ви е пристигнала в мотела, но се е регистрирала под друго име. Представила се е като Джейн Уилсън и е казала, че е от Сан Антонио. Изпуснала се е, че отива в Чикаго.
— Тогава това не е била Мери. Вижте, тя не познава никого там, не е стъпвала в този град през живота си.
— Според Бейтс, Арбогаст е бил сигурен, че това е била тя. Дори е сравнил почерка. Описанието, колата, всичко съвпадало. Не само това, когато чул за Чикаго, изхвърчал като подгонен от самия дявол.
— Но това е смешно! Тя е била цяла седмица напред — ако въобще е тръгнала на там. А и той едва ли би я открил в Чикаго.
— Може би е знаел къде да търси. Може би не е разкрил пред вас двамата всичко, което му е било известно за сестра ви и нейните планове.
— Но какво друго би могъл да знае той, което ние да не знаем?
— Човек може да допусне всичко за тези хитреци. Може би е имал някаква представа за това на какво разчита сестра ви. Ако той би могъл да я настигне и да сложи ръка на парите, може би нямаше толкова много да бърза да ги върне на компанията си.
— Да не би да се опитвате да изкарате мистър Арбогаст мошеник?
— Всичко, което казвам, е че четиридесет хиляда долара в брой са доста пари. И ако Арбогаст не се появи тук отново, това ще означава, че е измислили нещо — шерифът кимна. — Трябва да е забъркал някоя каша, така ми изглежда. Защо иначе няма да се отбие първо при мен и да види дали не мога да му помогна. Казахте, че е напуснал хотела вчера?
— Почакайте малко, шерифе — каза Сам. — Оплитате се в догадки. Но нищо не потвърждава това, което този Бейтс ви е казал по телефона. Той би могъл да лъже.
— Но защо? Той потвърди цялата история. Каза, че момичето е било там и че Арбогаст също е идвал при него.
— А къде е бил тогава той самият снощи, когато аз отидох там?
— Бил е заспал дълбоко, както и предполагах — отвърна шерифът. — Вижте какво, аз познавам този Бейтс. Той си е доста странен по свой си начин, не е особено умен или поне на мен така ми е изглеждало. Но със сигурност не е човек, който ще тръгне да лъже другите. Защо да не му вярвам? Особено когато зная, че вашият приятел Арбогаст е излъгал.
— Излъгал ли е? Какво?
— Вие ми предадохте какво ви е казал той, когато се е обадил снощи от мотела. Е, това е било само с цел да ви забави. Сигурно вече е бил разбрал за Чикаго и е искал да ви държи настрани колкото се може по-дълго и да набере преднина. Затова ви е излъгал.