— Не мога да разбера, шерифе. Какво точно ни е излъгал?
— Защо тогава ви е казал, че отива да се срещне с майката на Норман Бейтс? Норман Бейтс няма майка.
— Няма ли?
— Не, от двадесет години няма. Тя е покойница — шерифът Чамбърс кимна. — Беше голям скандал, навремето. Учудвам се, че не си спомняте, но тогава вие сте бил още момченце. Тя построи този мотел с един човек на име Консидин, Джо Консидин. Тя беше вдовица, нали разбирате, и според мълвата Консидин и беше… — шерифът погледна Лайла и прекъсна с безцелно движение на ръката.
— Както и да е, но те не се ожениха. Нещо се случи, може би тя е била бременна, може би той се е оказал женен някъде другаде. Но една вечер и двамата взели стрихнин. Обичайното двойно отравяне, може да се каже. Нейният син, този Норман Бейтс, намерил телата. Предполагам, че за него шокът е бил огромен. Доколкото си спомням след това той постъпи в болница за няколко месеца. Дори не беше на погребението. Но аз бях. И затова съм сигурен, че майка му е покойница. По дяволите, та аз бях един от четиримата, които и държаха покрова!
Глава XII
Сам и Лайла хапнаха в хотела.
И за двамата обядът не бе особено приятен.
— Все още не мога да повярвам, че мистър Арбогаст е способен да изчезне без да ни каже нищо — подхвана Лайла, докато поставяше на масата чашата с кафето. — Не мога да повярвам и че Мери е отишла в Чикаго.
— Да, но шерифът вярва — въздъхна Сам. — И трябва да признаеш, че Арбогаст ме е излъгал, когато каза, че е видял майката на Бейтс.
— Да, знам. Но не виждам смисъла. От друга страна и тази история за Чикаго също е безсмислена. Мистър Арбогаст не знаеше нищо повече за Мери от това, което му бяхме казали.
Сам постави лъжичката до чашката с вода.
— Почвам да се питам доколко и двамата с теб познаваме Мери? — каза той. — Аз съм сгоден за нея. Вие двете живеете заедно. И никой от нас не може да повярва, че тя е взела парите. А все пак друга възможност няма, трябва да ги е взела.
— Да — гласът на Лайла бе тих. Сега аз и вярвам. Тя е взела парите. Но не би го направила заради себе си. Може би е смятала, че така би ти помогнала, може би е искала да ти ги донесе, за да си изплатиш дълговете.
— Но тогава защо не е дошла при мене? Нямаше да приема нищо от нея, дори и да не знаех, че парите са откраднати. Но ако тя е смятала, че ще ги приема, защо тогава не дойде?
— Но тя е дошла. Или поне е достигнала до мотела. — Лайла сгъна салфетката и я стисна здраво в ръка. — Точно това се опитвах да обясня на шерифа. Ние знаем, че е стигнала до мотела. И само защото Арбогаст бил излъгал, трябва да вярваме на този Бейтс. Защо шерифът поне не отиде до там да огледа сам мястото, вместо да говори по телефона със собственика на мотела.
— Аз не осъждам шерифа за това, че ни отказа. — Възрази й Сам. — Как би могъл да продължи? На какво основание, въз основа на какви доказателства? Какво да търси? Не може хей така да се нахлува в домовете на хората, без никаква причина. Или поне така не се прави в малките градчета. Всички се познават, никой не желае неприятности, всеки се въздържа от действия, които могат да породят излишни антипатии. Чу го какво каза. Няма нищо, което да поставя Бейтс под подозрение. А той го познава откакто се помни.
— Да, и аз познавам Мери откакто се помня. И все пак има неща за нея, които аз също не подозирах. А той призна, че онзи човек е доста странен.
— Не пресилвай. Каза само, че е саможив. И това е обяснимо, ако се има предвид какъв шок е било за него да открие трупа на майка си.
— Майка му. — Лайла се намръщи. — Това е нещо, което не ми го побира главата. Ако Арбогаст е искал да излъже, защо ще измисля тази история.
— Не знам. Може би това е било първото, което…
— Всъщност ако наистина е планирал да избяга, защо въобще ще си дава труд да ни се обажда? Не е ли по-просто да замине без дори да разберем, че е бил в онзи мотел — тя пусна салфетката и се вгледа в Сам. — Аз… аз започвам да разбирам.
— Какво?
— Сам, какво точно ти каза Арбогаст накрая, когато ти се обади? Какво каза за майката на Бейтс?
— Че я е забелязал да седи край прозореца на спалнята, когато пристигнал.
— Може би не е излъгал.
— Няма начин. Мисис Бейтс е покойница, ти чу какво каза шерифът.
— Може би Бейтс е излъгал. Може би Арбогаст просто е предположил, че жената е майка на Бейтс, и когато го е казал, онзи се е съгласил. Твърдял още, че е болна и никой не може да я посещава, но Арбогаст настоявал. Нали това ти каза?