— Точно така. Но аз още не разбирам…
— Ти наистина не разбираш. Но Арбогаст е разбрал. Работата е в това, че той е видял някого да седи край прозореца, когато е пристигнал. И може би това е била… Мери.
— Лайла, ти не мислиш какво…
— Не знам какво да мисля. Но защо да не е така? Следата свършва при мотела. Двама души изчезват. Не е ли достатъчно? Не е ли достатъчно за мен, като сестра на Мери, да отида при шерифа и да настоявам да проведе пълно разследване?
— Хайде, — каза Сам. — Да вървим.
Завариха шерифът Чамбърс да довърша обяда си в къщи. Докато слушаше Лайла, той дъвчеше клечка за зъби.
— Н’ам — отвърна той. — Трябва да подадете писмено оплакване…
— Ще подпиша всичко, което поискате. Но трябва да отидете и да огледате.
— Не може ли да почакаме до утре сутринта? Искам да кажа, че очаквам известие за онези крадци от банката, пък и…
— Не, нито минута повече — каза Сам. — Това е нещо сериозно, шерифе. Сестрата на това момиче е изчезнала преди повече от седмица. Нещата вече не опират само до парите. От това, което знаем, може да се допусне, че животът й е в опасност. Тя дори би могла да…
— Добре, добре! Няма нужда да ме учите, Сам. Хайде да отидем до бюрото и тя да подпише. Но ако питате мен — губим си времето. Норман Бейтс не е убиец.
Думата се появи, подобно на всяка друга, и след това умря. Но ехото остана. Сам я чу и Лайла я чу. Тя бе с тях докато отидоха с колата до пристройката на съда с шерифа Чамбърс. Тя остана след като шерифът потегли за мотела. Той отказа да вземе когото и да е тях със себе си, каза им да чакат. И те чакаха сами в бюрото. Двамата… и думата.
Беше вече късно следобед, когато той се върна. Влезе и им хвърли такъв поглед, в който се смесваха по равни части възмущение и облекчение.
— Точно както ви казах. Фалшива тревога.
— Какво искате да…
— Успокойте топката, мис. Дайте ми възможност да седна. Всичко ще ви кажа. Отидох право там и не се натъкнах на нищо съмнително. Бейтс беше в гората зад къщата и събираше дърва. Дори не се наложи да показвам разрешително — беше мек като памук. Каза ми да огледам сам, дори ми даде ключовете от мотела.
— Вие огледахте ли?
— Разбира се. Влязох във всяка стая на мотела и обходих цялата къща. Не намерих жива душа. Защото нямаше никой. И никога не е имало, освен Бейтс. През всичките тези години той е живял сам.
— А спалнята?
— Е добре, на втория етаж има спалня, която гледа към мотела, и това е била спалнята на майка му, докато е била жива. Всъщност той я е запазил такава, каквато си е била. Казва, че нямал нужда от нея, тъй като разполага с цялата къща. Вярно е, че е малко странен, този Бейтс, но кой не би бил, ако живееше сам като него толкова години.
— Попитахте ли го за това, което Арбогаст ми каза? — промърмори Сам. — За това, че е видял майка му, когато е пристигнал?
— Разбира се, веднага. Отговори ми, че това е лъжа. Арбогаст дори не е споменавал, че е видял някого. Аз нарочно му говорих малко грубо, за да проверя дали не крие нещо, но твърденията му бяха логични. Отново го попитах и за историята с Чикаго. И продължавам да мисля, че това е верният отговор.
— Не мога да повярвам — каза Лайла. — Защо му е било на мистър Арбогаст това ненужно извинение с посещението при майката на Бейтс?
— Трябва да го попитате, когато го видите отново — отвърна й шерифът. — Може да е видял нейния призрак, изправен до прозореца.
— Сигурен ли сте, че майка му е умряла?
— Вече ви казах, че присъствах на погребението. Видях писмото, което бе оставила на Бейтс, когато тя и онзи Консидин са се самоубили. Какво повече искате? Трябва ли да отворя гроба, за да ви я покажа? — Чамбърс въздъхна. — Съжалявам, мис. Не исках да ви отговарям по този начин. Но направих всичко, което е по силите ми. Претърсих къщата. Сестра ви не е там, също и този Арбогаст. Не открих и следа от техните коли. Струва ми се, че отговорът сам се набива в очите. Както и да е, но аз направих каквото е по силите ми.
— А как ще ме посъветвате да постъпя сега?
— Защо не проверите в службата на този Арбогаст, може пък там да знаят нещо за него. Може би те имат някаква следа за това преследване до Чикаго. Но предполагам, че няма да можете да се свържете с никого по-рано от утре сутринта.