Выбрать главу

Приближи регистъра към тях. Мъжът се поколеба, но започна да го попълва. Дългият опит бе научил Норман да чете и от обратна страна. Мистър и мисис Сам Верън, Индепендс, Мисури.

Това бе нова лъжа. Верън не бе верен. Мръсни, глупави лъжци! Мислят се за много умни — да му се изтърсят, за да му пробутват изтъркани номера. Е добре, щяха да си получат заслуженото!

Сега пък момичето се взираше в регистъра. Не в имената, които мъжът й току-що бе написал, а в друго, което бе в началото на страницата. Името на сестра й. Джейн Уилсън или както там беше.

Тя си въобразяваше, че той не бе забелязал как стисна мъжа над лакътя, но не бе права.

— Ще ви дам номер едно — каза Норман.

— Къде е това? — попита младата жена.

— На другия кай на мотела.

— А защо не номер шест?

Номер шест. Сега Норман си спомни. Както винаги го бе отбелязал след подписа. Той бе дал номер шест на сестра й, разбира се. Бе забелязала това.

— Номер шест е в този край. Но вие не бихте я взели. Вентилаторът е повреден.

— О-о, нямаме нужда от вентилатор. Задава се буря и скоро ще стане хладно. — Лъжкиня. — А пък шестицата е щастливото ми число. Ние се оженихме на шести този месец.

Мръсна, гадна лъжкиня! Норман вдигна рамене.

— Добре.

И наистина беше добре. Като се замислеше, виждаше, че дори е по-добре така. Защото ако тези лъжци предпочитаха да не задават въпроси, а да душат наоколо, то номер шест беше идеален. Нямаше защо да се безпокои, че биха могли да открият нещо там. А той щеше да ги държи под око. Да, той щеше да ги държи под око. Отлично!

И той взе ключа и ги придружи до вратата на съседната стая. Беше само на няколко крачки, но бе излязъл вятър и навън в полумрака се беше застудило. Отключи, докато мъжът донесе чантата. Една смешно малка чанта, а идваха чак от Индипендънс. Ужасни, скапани лъжци!

Отвори вратата и влезе вътре.

— Желаете ли нещо друго?

— Не, всичко е наред. Благодаря ви.

Норман затвори вратата. Върна се в рецепцията и отново удари една глътка. За да се поздрави. Оказа се дори по-лесно, отколкото си го беше представял. Просто като детска игра.

След това отмести разрешителното и се взря през цепнатината в банята на номер шест.

Разбира се, те не бяха още тук, все още оставаха в стаята. Но той можеше да ги чуе как се движат наоколо и от време на време да долови приглушени фрази от разговора им. Двамата обикаляха и се оглеждаха за нещо. Той не можеше да си представи какво ли е то. Ако се съдеше по дочутото те самите не бяха сигурни.

— … полза, ако знаехме какво търсим — гласът на мъжа.

А след това момичето:

— … се случва, може да е пропуснал нещо. Сигурна съм. Трябва да си чел за лабораториите на криминалистите, в които… винаги и най-малките улики…

Отново гласът на мъжа:

— Но ние не сме детективи. Аз продължавам да мисля… по-добре да говорим с него… направо и го заставяме да признае…

Норман се усмихна. Те нямаше да могат да го заставят да направи каквото и да е. Още по-малко пък щяха да намерят нещо. Той бе огледал стаята много внимателно отгоре до долу. Нямаше никакви издайнически следи за това, което се бе случило, не бе останало ни най-малкото петънце от кръв, нито дори косъм.

Сега нейният глас, който идваше по от близо:

— … разбираш? Трябва да попаднем на нещо подходящо, само тогава бихме могли така да го изплашим, че да проговори.

Сега тя влизаше в банята, а той вървеше след нея.

— С какъв вид улики въобще можем да накараме шерифа да дойде? Та нали не той, а щатската полиция се занимава с лабораторните изследвания?

Той стоеше в рамката на вратата на банята и я гледаше докато тя проучваше мивката.

— Виж колко е чисто всичко тук! Казах ти, по-добре е да поговорим с него. Това е единствената ни възможност.

Тя бе излязла от полезрението на Норман. Сега оглеждаше клетката на душа, той можеше да чуе шума от дръпването на завеските. Малката кучка, беше също като сестра си, ще трябва и тя да отиде под душа. Добре, остави я. И нека бъде проклета!

— … никаква следа…

На Норман му се прииска да се изсмее с пълен глас. Разбира се, че няма никаква следа! Той очакваше тя да излезе от клетката на душа, но младата жена все не се появяваше. Вместо това се чу странен шум.