— Какво правиш?
Въпросът бе зададен от мъжа, но Норман го повтори като ехо. Какво правеше тя?
— Само проверявам зад клетката. Човек никога не знае… Сам, виж! Открих нещо!
Тя отново бе застанала пред огледалото и държеше нещо в ръка. Какво беше това, какво бе намерила тази малка кучка?
— Това е обеца, Сам. Една от обеците на Мери!
— Сигурна ли си?
Не, не можеше да бъде другата обеца. Просто не можеше да бъде.
— Разбира се, че е нейна. Аз би трябвало да знам. Сама й ги подарих за рождения ден миналата година. Има един бижутер, който държи малка работилница в Далас. Той се е специализирал в изработването на уникати — нали разбираш, само единични екземпляри. Аз му поръчах тези обеци. Мери смяташе, че е твърде екстравагантно от моя страна, но много си ги обичаше.
Тя беше поднесла обецата към светлината и се взираше в нея докато говореше.
— Трябва да се е откачила и да е попаднала отзад докато Мери се е къпала. Освен ако нещо друго не се слу… Какво има, Сам?
— Страхувам се, че наистина нещо се е случило, Лайла. Виждаш ли това? Прилича на засъхнала кръв.
— О… не!
— Да. Лайла, ти беше права.
Кучка. Всички са кучки. Виж я какви ги приказва сега.
— Сам, трябва да проникнем в онази къща. Трябва!
— Това е работа за шерифа.
— Той няма да ни повярва, дори ако му покажем това. Ще каже, че тя е паднала, ударила си е главата в душа… или нещо подобно.
— Може пък наистина да е станало така.
— Сам, ти самият вярваш ли си?
— Не — въздъхна той. — Не си вярвам. Но това още не е доказателство, че Бейтс има нещо общо с… това, което се е случило, каквото и да е то. Шерифът е този, който трябва да разследва случая.
— Но той няма да направи нищо, няма да си мръдне пръста. Трябва да разполагаме с нещо, което да го убеди, нещо от къщата. Знам, че там можем да открием нещо такова.
— Не. Много е опасно.
— Тогава да отидем при Бейтс и да му покажем това. Може би ще съумеем да го заставим да говори.
— Да, а може би няма да успеем. Ако той е замесен, мислиш ли, че изведнъж ще се прекърши и ще си признае? Най-умното нещо, което можем да направим, е веднага да потърсим шерифа.
— А ако Бейтс заподозре нещо? Може да избяга, ако види, че заминаваме.
— Той не ни подозира, Лайла. Но ако се опасяваш, може просто да се обадим по телефона.
— Телефонът е в рецепцията. Той ще ни чуе. — За момент Лайла се замисли. — Виж какво, Сам. Нека аз да отида за шерифа. Ти остани тук и го заприказвай.
— И да го обвиня?
— Разбира се, че не! Просто влез при него и го заприказвай, докато аз потегля. Кажи му, че отивам до магазина в града, измисли нещо такова, че той да не се разтревожи и да кротува. Така ние ще владеем положението.
— Добре…
— Дай ми обецата, Сам.
Гласовете заглъхнаха, тъй като двамата се върнаха в стаята. Гласовете заглъхнаха, но думите останаха. Мъжът щеше да остане тук, докато тя отиде да доведе шерифа. Нещата щяха да се развият по този начин. И той не можеше да я спре. Ако майка му беше тук, тя щеше да й попречи. Щеше да ги спре и двамата. Но майка му не беше тук. Бе заключена в мазето.
Да, и ако малката кучка покажеше на шерифа проклетата обеца, той щеше да дойде и да потърси майка му. Дори и да не я откриеше в мазето, можеше да заподозре нещо. Двадесет години не беше заподозрял нищо, но сега можеше. Можеше да предприеме единственото нещо, от което Норман винаги се бе страхувал. Можеше да открие какво действително се бе случило в нощта, когато чичо Джо Консидин умря.
Нови звуци долитаха от съседната стая. Норман рязко нагласи рамката на разрешителното и се протегна за бутилката. Но нямаше време за нова глътка. Не и сега. Защото той чу как вратата се затръшна, как те излизат от номер шест, как тя отива към колата, а той влезе при него.
Норман се обърна с лице към мъжа, като се чудеше какво ли щеше да каже той.
Но повече го занимаваше въпросът какво щеше да направи шерифът. Шерифът можеше да отиде до Феървейлското гробище и да отвори гроба на майка му. И когато го отвореше, когато видеше празния ковчег, тогава щеше да узнае истинската тайна.
Щеше да узнае, че майка му е жива.
В гърдите на Норман отново се появиха ударите, предизвикани от първия тътен на гръмотевицата, когато мъжът отвори вратата и влезе.