Глава XIV
За момент Сам се надяваше, че неочакваната гръмотевица щеше да заглуши шума от потеглящата кола. След това забеляза, че Бейтс беше застанал до ъгъла на бюрото. Оттам той можеше да наблюдава цялата алея и четвърт миля от пътя. Така че нямаше смисъл да се премълчава заминаването на Лайла.
— Имате ли нещо против, ако си правим компания за известно време — попита Сам. — Жената ще отскочи до града. Свършила си е цигарите.
— По-рано имахме автомат — отвърна Бейтс, — използваше се рядко и затова го махнаха.
Той заничаше през рамото на Сам, впил поглед в здрача и Сам знаеше, че гледа колата, която се придвижва към шосето.
— Лошото е, че й се налага да бие целия този път. Изглежда, че скоро ще завали по-силно.
— Често ли вали тук? — Сам седна на страничната облегалка на износеното канапе.
— Доста. — Бейтс кимна разсеяно. — Тук имаме от всичко по малко.
Какво ли искаше да каже с тази забележка? Сам се взря в него в полумрака. Зад очилата очите на пълния мъж изглеждаха празни. Неочаквано гостът долови издайническия дъх на алкохол и в същия момент забеляза бутилката в ъгъла на бюрото. Това ще да е отговора — Бейтс беше малко пиян. Достатъчно, за да се вкамени изражението му, но не и за да се приспи бдителността му. Той забеляза, че Сам гледа бутилката уиски.
— Какво ще кажете за една чашка? — попита Норман. — Точно се канех да си сипя, когато влязохте.
Сам се поколеба.
— Ами…
— Я да ви намеря чаша. Тук някъде отдолу имаше една. — Той се наведе зад бюрото и след това се показа с малка чашка в ръка. — Обикновено не ги ползвам. Впрочем, обикновено не пия, когато съм дежурен. Но при тази влага, която се задава, това нещо помага, особено ако човек има ревматизъм като мен.
Той напълни чашката и я плъзна по плота на бюрото. Сам стана и се приближи.
— При това едва ли ще има други клиенти в този дъжд. Вижте как плющи.
Сам се обърна. Валеше като из ведро, от пороя не се виждаше повече от няколко метра от пътя. Вече се стъмваше, а Бейтс не включваше осветлението.
— Хайде, вземете си питието и седнете — каза Бейтс. — Не се безпокойте за мен. Аз обичам да стоя прав тук.
Сам се върна на канапето. Погледна часовника си крадешком. Лайла бе тръгнала преди около осем минути. Дори и в този дъжд тя щеше да стигне до Феървейл за по-малко от двадесет, към тях се прибавяха десет минути докато намери шерифа, нека са петнадесет, за по-сигурно, и двадесет минути за връщане. Оставаше повече от три четвърти час. Това бе доста време за убиване. За какво ли би могъл да разговаря!
Сам вдигна чашата. Бейтс наклони бутилката и течността закълколи в гърлото му.
— Сигурно понякога се чувствате доста самотен тук — подхвърли Сам.
— Вярно — бутилката тропна на бюрото. — Доста самотен.
— Но пък от друга страна трябва да е интересно, предполагам. Бас държа, че се отбиват всякакви хора в места като това.
— Пристигат и заминават. Не им обръщам голямо внимание. С времето започват да не ти правят впечатление.
— Отдавна ли държите този мотел?
— Повече от двадесет години. Всъщност винаги съм живял тук.
— И се отравяте с всичко сам?
— Точно така — с бутилката в ръка Бейтс обиколи бюрото. — Дайте да ви налея.
— Няма нужда, наистина.
— Няма да ви навреди. Пък и няма да кажа на жена ви. — Бейтс се захили. — Аз не обичам да пия сам.
Той наля и се оттегли зад бюрото.
Сам се облегна назад. Лицето на другия беше само едно сиво петно в сгъстяващия се мрак. Отново над главите им се разнесе гръмотевицата, но не блесна светкавица. А тук вътре всичко изглеждаше тихо и миролюбиво.
Докато гледаше и слушаше този човек Сам започна да се чувства леко засрамен. Та той беше толкова… толкова обикновен, да го вземат мътните! Трудно можеше да се допусне, че е забъркан с нещо подобно.
А и в какво точно бе забъркан, ако въобще беше забъркан? Сам не знаеше. Мери бе откраднала някакви пари, Мери бе нощувала тук, тя си бе изпуснала обецата под душа. Може и сама да си е ударила главата или да се е одраскала с обецата. Да, и би могла да замине за Чикаго, както изглежда предполагаха Арбогаст и шерифа. Всъщност, оказваше се, че той не познаваше достатъчно добре Мери. В известен смисъл сестра й му бе станала по-близка. Добро момиче, но доста темпераментно и импулсивно. Склонно към прибързани заключения и действия. Като тази работа с желанието й непременно да нахълта в къщата на Бейтс и да я претърси. Добре, че беше я разубедил. Нека да доведе шерифа. А може би дори това бе грешка? Така както се държеше в момента, Бейтс никак не приличаше на човек с нечиста съвест.