Тя знаеше, че никой няма да повярва на лошия мъж, а и той вече бе мъртъв. И двамата бяха мъртви — лошото момче и лошия мъж, или казано по друг начин — те бяха само част от съня. А сънят вече си беше отишъл завинаги.
Единствено тя бе останала и тя бе истинска.
Да бъдеш единствена и да знаеш, че си истинска — това значи да бъдеш нормална, нали?
Но за всеки случай, може би е най-добре да продължава да се преструва на чучело. Да не се движи. Никога да не се движи. Просто да седи в малката стая завинаги и винаги.
Ако седи тук, без да се мърда, те няма да я накажат.
Ако седи тук, без да се мърда, те няма да знаят, че тя бе нормална, нормална, нормална.
Тя седеше тук вече доста дълго време и тогава една муха забръмча през решетките.
Кацна на ръката й.
Ако искаше можеше да се пресегне и да я смачка.
Но не я смачка.
Не я смачка и се надяваше, че те я гледат, защото това доказваше каква бе тя всъщност.
Но моля ви, та тя не би посегнала дори на муха…