Първото, което проби празнотата, бе усмивката на Демона. Тя се зараждаше някъде в дълбочините на невъзможно жълтата брада, играеше в отблясъците на сините като детска коса очи и го потапяше в безбрежна, оглушителна топлота, толкова много човешка топлота на едно място никога не беше виждал. От паметта на миналото се надигаше мътна вълна, в която се мятаха късове от бетона на Нангарското летище, преплува тялото на Йохат и невъзможно отворената врата на секретния сейф, Комран, печалната маска на Дилетиле… Вълната идваше все по-близо, издигаше от дълбините си митичния образ на Зун Себенера, заливаше приемната на Едносъщния храм, Лан Фартат изящно разперваше ръце върху разкривената чувствена физиономия на Лори-Бин. Но вълната се срещна с бента на днешния Баюн, искащия Баюн, знаещия и можещия Баюн. Мътната вода не можа да прехвърли стената, само отделни пръски прелетяха отвъд прага на очите и пилотът усети как те се стичат по лицето му.
Той продължи да стои неподвижен, втренчен в усмивката на Демона, и можа само да прекара през сухото си гърло:
— Значи все пак съществуваш?
Гостът извинително сви рамене в смисъл, че да, налага ми се. Това изглеждаше непоносимо смешно и Баюн се смя дълго, като все повече се освобождаваше от натрупаното. Чувстваше се като при неочаквана среща с приятел, който много му е липсвал.
— Преди всичко ела в кухнята.
Демонът произнесе тези първи свои думи със същия силен, богат глас, но не в подтискаща тишина, както тогава в канцеларията на Халбун, а уютно примесен с домашни звуци. После заговорнически го повика с пръст и го заведе до прозореца пред голямата саксия с широколистен шеригон, чиито светлозелени листа сияеха на фона на нощната мъгла зад стъклото.
— Откъсни едно листо — каза Демона. Баюн се подчини, без да пита защо. Глупаво беше да задава такъв въпрос, след като истински важните не бяха зададени. — Смачкай го в една чаша с десетина капки тоно и намажи с това устната си.
Баюн извърши тези действия с весело любопитство. Демона загрижено го следеше и остана доволен.
— Не обичам да разговарям с контузени хора, а тази рецепта е била известна още по времето на Зун Себенера…
Рецептата наистина действаше. Болката почти веднага заглъхна.
— Долу ме биха — каза Баюн. — Навярно заради униформата.
— Да, с тази твоя униформа все по-често ще искат да те бият. — В гласа на госта имаше само съчувствие.
Баюн стоеше на крачка пред него и го гледаше отдолу нагоре. Не му се говореше, въпросите се бяха изпокрили някъде и в гърдите му беше невероятно тихо, сякаш сърцето бе спряло да бие. Не се сдържа и протегна ръка към госта. Пръстите му свободно прекосиха тялото на Демона, без да усетят нищо.
— Тогава, в самолета, беше доста по-плътен! Ти наистина ли си демон?
Демона отговори със странната си, малко тъжна полуусмивка и отиде до масата. Направи още една крачка и свободно проникна в нея. Извърна се, прорязан до кръста от плоскостта, и ненадейно почука с пръсти по нея. Звукът рязко отекна в кухнята.
— Нека отидем в гостната — и с една бърза странична крачка изчезна в стената. Баюн го последва — през вратата, разбира се. Не беше в състояние да изпита страх или учудване.
— Питаш дали съм демон? — посрещна го гостът с въпрос. — Това щеше да попита древният пустинен воин, ако ти кацнеше до него със самолета си.
— Искаш да кажеш, че си дошъл от моето бъдеще?
— По-скоро от вашето възможно бъдеще… Нали от астрономията знаеш, че в космоса има множество по-стари от вашата планети. Та на някои от тях доста отдавна живеят човеци. — С едновременно ироничен и извиняващ се глас каза Демона.
— Добре, аз съм учил астрономия в пилотската школа и макар там да не е ставало дума за чуждопланетни жители, мога да си го представя. Но как, без дух да остане… можеш да си безплътен… и плътен едновременно? Какво си — кино, далековизия, сън?
— Нещо подобно и на трите, Баюн-чи.
— Но какво пречи да дойдеш тук, истински, от плът и кръв?
— Много ли те смущава това?
— Не… тоест да, впрочем няма значение… Прощавай, може ли да седна?
Жълтокосият мъж объркано го погледна, сякаш не разбираше как един човек може да иска от друг разрешение да седне. После се засмя. Без да забележи усмивката му, без да вижда каквото и да било освен обърканите си мисли, Баюн се отпусна в креслото.
— Ще се опитам да ти отговоря — бавно каза Демона. — Във Вселената има безкрайно много планети, но на крайно малко от тях — разумни същества. А вашият свят е разположен в едно такова странично разклонение на звездния архипелаг, че едва ли бихме могли да узнаем за вас, ако не бяхме се запознали с ваши много по-развити съседи. Те, без да се месят наблюдавали вашето развитие и…