— Извикаха вас да се намесите — иронично продължи пилотът.
Гостът мрачно го погледна.
— Вашето ново оръжие промени нещата — отчетливо произнесе той.
— Какво толкова, оръжие като оръжие — повече предизвикателно, отколкото с убеденост, каза Баюн.
— Вашите учени, увлечени в практическата реализация на атомните бомби, са пропуснали да си изяснят някои дребни неща, които със сигурност щяха да ви струват живота. Във вашите океани има висока концентрация на компоненти, от които най-малкият взрив на разпадащи се атоми би предизвикал верижна реакция на всички водни площи. Представяш ли си какво би останало от вашата планетка?
Баюн се опита да си представи, но в замяна пред паметта му изплуваха юмруците на изгорели кетрали върху овъглените клони. Планета като изгорял юмрук, вкопчен в изгорелия клон на живота.
— Разбираш ли — меко продължи Демона. — Нашата намеса е все едно да видиш как зад гърба на някой разсеян човек с голяма скорост се доближава автомобил и единственото, което можеш да направиш, е да го блъснеш в канавката. Наистина това може да е болезнено, но му дава шанс да избира пътищата си по-нататък. А така щяхте да изчезнете като вид, без дори да разберете защо. Може би ще попиташ защо вашите съседи не са го направили? Отговорът е прост — не са се чувствали уверени във възможностите си, защото са коренно различни от вас — и като вид, и като историческо развитие. От познатите им космически цивилизации нашата Земя е съвсем аналогична на вашата култура. За съжаление дели ни огромно пространство.
Баюн усети как левият му крак се схваща, но не искаше да мърда.
— Извинявай, но непрекъснато ми говориш за общества и култури, а тогава, в Нангаруза, или дух знае къде, аз се срещнах с теб, бих се с твоя „Тарган“, ти ми съобщи, че от днес нататък в главата си ще имам Предписание, ти обърна живота ми. Кой си?
Жълтокосият го изгледа замислено.
— Кой съм аз ли? Зависи къде. Там, на моята Земя, съм просто писател и метаисторик на средна възраст, който месеци наред поглъща и овладява като своя културата и езика на някоя планета като твоята, докато се усети готов, и живата му мисъл и образ с цената на неимоверни енергии пробие пространството и проникне в съня на един спящ пилот, наречен Баюн Глордах. Той да изсънува невъзможния си въздушен бой и да понесе нататък Предписанието и кръста си…
— Кръста? — не разбра Баюн.
— В нашата митология има една такава история с кръст…
— Добре, а после, в чакалнята на Едносъщния храм?
— Тогава бях само изображение, предназначено за бодърстващия ти мозък, както сега. Не ми трябваше да ти внушавам нещо, интересуваше ме докъде си стигнал в мисленето.
Баюн разбра. Спомни си очаквателния напрегнат поглед на Демона тогава в чакалнята. Спомни си мислите на предишния Баюн-пилота и разбра колко много се е променил. Че от предишната му омраза към Демона не е останало много. Трябваше веднага, в същата секунда да каже нещо, да сгъсти в една фраза всичко, което е постигнал и изстрадал. Вместо това с чужд глас запита:
— Кажи ми… — не можа да нарече Демона никак и продължи — какво всъщност трябваше да направя под ръководството на Предписанието, направих ли го и ако не съм, тогава кой?
— Трябваше да се подхвърлят някои сведения за опасностите на военните учени и да се обезвредят бомбите, които вашият Презитег от страх и глупост смяташе да хвърли в Кондафския залив.
— Затова ли отварях сейфа на фелдстратега Гарлик?
— Предписанието представлява присадена към съзнанието ти група от цели, както и неизвестна за вашата наука способност за обработка на сведенията, идващи от околния свят. В определени от Предписанието моменти ти изцяло действаше в името на тези цели и никакви норми за приличие и порядъчност не можеха да те спрат. Зная, че искаш да ме попиташ за Йохат… не, не знаех как ще действаш, просто поведението ти трябваше да бъде максимално близко до най-краткия път към целта.
— В такъв случай не разбирам кой е извършил всички тези героични действия — доколкото си спомням, нито учени, нито бомби не съм обезвреждал…
Демона го гледаше все с оная объркваща, пълна със симпатия усмивка.
— Нужната работа я свърши Халбун Криш.
— Чувала Халбун?!? — за пръв път тази вечер Баюн изпита истинско изумление.
— Да — потвърди с весел тон гостът. — Знаеш, че и при вашите разузнавачи за особено важни задачи се изпращат по двама, които нищо не знаят един за друг. Вие също бяхте двама.
— И аз…
— Да, ти се оказа неудачният вариант. Вие двамата бяхте подбрани с противоположен тип психика. Колкото ти беше порядъчен и наивен, толкова Халбун — хитър и безпринципен. Не можеше да се знае кой в конкретните условия ще се окаже по-подходящ. Халбун не си губеше времето да страда по загубената свобода на волята, защото никога не я беше имал. Неговата безгръбначност и липса на съпротива бързо го приближиха до успеха. А твоето Предписание получаваше от Халбуновото сигнали, че задачата се изпълнява успешно и постепенно се изтриваше от мозъка ти. Така че когато Лори-Бин ти предложи спасителната си теория, ти вече нямаше нужда от нея.