— Нещастни човече, та това бяха моите чувства, това бяха моите идеали! Ти си изгълтал всички чувства и идеали на човечеството, канибал такъв, какво ли ще стане сега с тебе?
— Чувства в хайвера и идеали в ракията? Вие, философите, сте по-практични, отколкото би могъл да си помисли човек. Ето, виждаш, че никак не ми е навредило.
Един истински медик такива дреболии не го засягат. Връщам ти освен това запалката, бе паднала на стълбата. Я, я, дай да видя, та това е още едно такова необичайно създание; обаче наистина изглежда знаменито…
— Вдигни го, това е задоволството.
— Прилича ми на нов вид паразит, ще се опитам да посея чиста култура. А сега разказвай, как се подреди така?
Шулце се изповяда. Лекарят премери пулса му и каза:
— Човече, ти още не си си отспал, следобед ще ти стане по-добре. Радвай се впрочем, че котаракът и аз изядохме тези глупости, на тебе това във всеки случай щеше да ти се отрази по-зле. Можеш да ми дадеш още една пура, при условие че в нея не е завит някакъв психологически изрод.
Той запали пурата и като се сбогува непринудено, си тръгна. А Шулце седна на писалището, натопи перото в мастилницата, която отрицанието наполовина бе изпило, и написа писма с извинения и откази. И тъй като неговата категория на отрицанието се бе заситила с мастило, веднага след това нахвърли още една рецензия. После меланхолично подпря натежалата си глава с ръце и си спомни с въздишка за психотома и злополучните му дарове. Всички бяха изчезнали — не, греша! Една стъкленичка още стоеше в ъгъла и от нея дръзко го разглеждаше дяволче.
То бе височайшата глупост.