На Дризт не му бе отнело много време да запише думите й, поне това, което си спомняше, онези редове, които му се струваха най-важни. Прекрасно разбираше, че и най-несъществената на пръв поглед подробност може да е от огромно значение, ала в този момент беше прекалено развълнуван, прекалено слисан, за да може да се съсредоточи истински. Във втория ред старицата съвсем недвусмислено бе споменала баща му, а и след това на няколко пъти бе намекнала, че той е жив — това бе всичко, за което скиталецът можеше да мисли в този момент, всичко, което можеше да си спомни.
Кати-Бри бе много по-старателна, а онова, което успя да запише — далече по-точно. И все пак, думите на вещицата бяха сварили и нея неподготвена и тя не можеше да е сигурна доколко верни са спомените й.
— Как ми се иска да споделя една такава нощ с него — гласът на Дризт наруши тишината така внезапно, че младата жена замалко не проби дупка в тънкия пергамент.
Тя вдигна очи и видя приятеля си да се взира замечтано в бледата луна.
— Една-единствена нощ — продължи той. — Закнафейн би харесал нощта на Повърхността.
Кати-Бри се усмихна. Изобщо не се съмняваше в думите му, не и след всичко, което бе чула от елфа за Закнафейн. Характера и моралните си ценности Дризт бе наследил от баща си, а не от злата си майка. Двамата си приличаха както по невероятните си войнски умения, така и по високите идеали, в които вярваха. Имаше едно-единствено изключение — Дризт бе намерил куража да си тръгне от Мензоберанзан, докато Закнафейн бе останал сред злите си събратя и в крайна сметка бе принесен в жертва на Лолт.
„Даден на Лолт и от Лолт върнат“.
Правилният стих изведнъж осени Кати-Бри и тя си го прошепна тихичко, за да се убеди, че не греши, после го потърси в пергамента. Да, беше написала „предаден“ вместо „даден“ и сега побърза да го поправи.
И най-малката думичка можеше да има съдбоносно значение.
— Предполагам, че опасността, пред която ще се изправя, е по-голяма от всичко, което сме виждали досега — рече скиталецът колкото на Кати-Бри, толкова и на самия себе си.
Младата жена не пропусна да забележи начина, по който се бе изразил приятелят й, сякаш тя изобщо не бе замесена, но преди да му обясни колко много греши, в съзнанието й изникна още един от стиховете:
„За да потърсиш пътя, тънещ в черен мрак“.
Точно така! Това бе следващият ред и тя трескаво го записа. Дризт каза още нещо, но тя бе прекалено погълната от работата си… поне докато не осъзна какво е чула. Тогава рязко вдигна глава и го погледна изпитателно. Та той пак говореше така, сякаш щеше да тръгне сам!
— Думите й се отнасяха и за двама ни — напомни му тя.
— Черният път води към моя баща — отвърна Дризт. — Един елф, когото дори не си виждала.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Че аз съм онзи, който трябва да поеме по него…
— Заедно с мен! — решително заяви младата жена. — Хич и не си помисляй, че ще те оставя да ми се изплъзнеш! Веднъж вече го стори и замалко не навлече гибел както на себе си, така и на всички нас!
Скиталецът се обърна и я погледна право в очите. Колко много я обичаше! Знаеше, че не може да спори с нея, че каквито и доводи да й изтъкне, тя ще ги обори или просто ще ги пренебрегне.
— Идвам с теб — отсече младата жена с нетърпящ възражение глас. — До края. Освен това вярвам, че Дюдермонт и Харкъл (а навярно и повечето от останалите) ще сторят същото. И не се опитвай да ни попречиш, Дризт До’Урден!
Елфът се накани да отвърне нещо, ала после размисли. Имаше ли смисъл? Приятелите му за нищо на света нямаше да го оставят да поеме сам по този опасен път. За нищо на света.
И той пак се загледа в тъмните води и осеяния с безброй звезди небосвод, а мислите му се насочиха към Закнафейн и „наградата“, която вещицата му предлагаше.
— Цели две седмици, докато хвърлим котва!
— Три, ако вятърът не се усили — поправи го Кати-Бри, все така погълната от работата си.
Недалече от тях, застанал на кърмата, Харкъл Харпъл доволно потри ръце. Той напълно споделяше недоволството на Дризт, че трябва да чакат толкова дълго и мисълта да прекара още три седмици насред безбрежния океан никак не му се нравеше.
— Съдбовната мъгла — промърмори той едва чуто.
Най-новата му магия бе сработила веднъж и го бе довела на борда на „Морски дух“.