За съжаление се срещат все пак хора, които не намират, че е под иначе тъй грижливо пазеното им и постоянно изтъквано достойнство да стилизират и уж най-интимните си частни писма с мисълта за евентуалното им по-късно публикуване...
Още една разновидност на човешката суета, издаваща един твърде странен наистина вкус!--
Но за да станат отново писмата онова, което те са били в по-добри времена за някои действително осъзнали своята вечна същност човеци, ще трябва да се възстанови непринудеността във взаимното общуване. Словесното съдържание на писмото си остава стерилно „съобщение“, ако думите му не идват от едно наистина „открито сърце“, и никое писмо не ще отвори сърцето на получателя, ако между редовете му повече от ясно се чете, че всяка дума е подбрана и претеглена от гледна точка на това, дали не би могла да бъде един ден огласена и пред широката общественост! —
За да изпълни своето истинско предназначение, писмото трябва да черпи от онези дълбини на нашето същество, където всички ние сме свързани в лоното на една и съща Прародина, и да е написано така, че да има какво да каже единствено на човека, за когото е предназначено.--
Тази нагласа към едно-единствено „ти“ е най-съществената характеристика на истинското „писмо“! —
Писмо, предназначено за повече хора едновременно, е лишено от най-голямата си сила, — то дори престава изобщо да бъде „писмо“ в строгия смисъл на думата и се превръща в циркуляр, изложение или реферат.--
Тук аз не говоря естествено за служебната кореспонденция, въпреки че съвсем не е необходимо този вид писма да бъдат колкото може по-безлични, както са убедени мнозина дребни търговци. „Кралете“ на деловите среди отдавна са разбрали, че далеч по-добри резултати се постигат с издържани в подчертано личен тон писма, каквито са умеели да пишат навремето достопочтените членове на Ханзата.--
Имам всъщност предвид възстановяването на някогашния висок статут на „писмото“ като изключително важен фактор за взаимно издигане, духовна помощ и укрепване на силите.---
Можем само да спечелим, ако се отървем от всевъзможните шаблони и прекомерните опасения!
Но това, разбира се, съвсем не означава, че трябва да поднасяме на тепсия пред първия срещнат най-съкровените си преживявания, — нужен е без съмнение и известен такт, за да намерим във всеки отделен случай най-правилния и най-подходящ за получателя тон! — —
Ала ако писмото си възвърне онова доверие, на което то някога се е радвало, нашият земен живот отново ще се обогати с неподозирано големи ценности.
Наистина условията на живот, с които е принуден да се съобразява днешният човек, не позволяват връщане към безметежната размяна на послания, характерна за едни по-спокойни времена, когато „пощата“ била очаквана седмици наред и често пъти минавали още няколко седмици, докато се появи удобен случай за изпращане на отговор.
Но дори в наши дни не съществува принуда кореспонденцията да се води в бързо темпо.
Не бива да злоупотребяваме с възможността да отговорим незабавно, като я превръщаме в задължение!
Сега навярно е по-трудно, отколкото в миналото, да се намери спокоен момент за писане на писма, но не е нужно писмото да носи белега на прибързаността, която днешното време смята за свое присъщо темпо на живот.
*************
12.6 <<< КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА
Докато на тази земя живеят хора, никой не ще може да предотврати или да забрани отделни единици, които по някакъв начин допринасят — действително или само привидно — за всеобщото благо, да не получават свидетелства на признателност и почит от страна на своите ближни, възприемащи подобна дейност като лично благодеяние.
Признателност, когато става дума за несъмнено оказана помощ, — и почит, когато ощастливеният чувствува, че самият той и собственото му човешко достойнство са издигнати чрез дълбоко почитания човек на такова равнище, каквото не би могъл никога да постигне със свои сили, макар да предусеща, че то е постижимо за човешкия род. —
Кой би се разсърдил на благодарността за оказаната помощ, — или на засвидетелствуваната при такива обстоятелства почит!?