Тези две спонтанни чувства са пуснали твърде дълбоки корени във всяко не докрай пропаднало човешко същество, така че не може да не признаем тяхното значение за запазването на рода, — за разгръщането на най-благородните пориви на човешката раса. —
Ала поривът за преклонение кривва по съмнителни друмища, когато престане да се ръководи от трезвата преценка и започне да изпитва безразборно благоговение към всичко, което надхвърля собствените му сили, но се оказва напълно достижимо за друг човек.
При това положение „херкулесът“ от панаирджийската шатра, фокусникът и гълтачът на огън могат да разчитат на същата дълбока почит, на каквато се радва и създателят на най-високи духовни ценности, а всяка разлика между „изкусен трик“ и изкуство се оказва заличена...
Но дори когато преклонението е насочено единствено към истински ценности, нужно е да се осъзнае и преодолее опасността от превръщане на почитанието в „култ към личността“, а това може да се случи много лесно, ако допуснем то да се изроди в обожествяване на самия човек, макар почит да заслужава само свършеното от него деяние или дело.
Неизбежно е голямото мнозинство от хората да придобият в течение на земния си живот определена важност и значимост единствено за самите себе си и за своето най-близко обкръжение, докато други, твърде малко на брой, могат да се окажат „значими“ — тоест да служат като образец — за доста големи кръгове от хора, ако не и за цялото земно човечество.
Разбираемо и оправдано е да се отдава почит по-скоро на хората с всеобщо призната „значимост“, отколкото на онези, които значат нещо само за себе си и за един съвсем тесен кръг, макар този тесен кръг понякога да включва много важни области на човешката дейност.
Но и в този случай се прави съдбоносната грешка едно наистина заслужаващо почит дело да се отъждествява с осъществилия го земен човек!
В реда на нещата е да се отнасяме с особено уважение към онзи, чието дело внушава респект, може дори да му се възхищаваме, тъй като за нас е цяло „чудо“, че един от нашите ближни се е издигнал на такава висота, но се налага да правим винаги много старателно разграничение между постигнатото от него и онова, което той все пак си остава: — между надличностните духовни ценности и лично обусловената природа на човека, който ги поднася на другите, тъй като е съумял да стигне до тях, било след усилена работа или по милост „свише“. —
Не бива също да се забравя, че всеки „творец на духовни ценности“ е такъв само дотолкова, доколкото „черпи“ от изобилието на достъпните за него духовни съкровища — както се черпи вода от пълноводна река, — че неговото „творчество“ съвсем не е някакво създаване на нещо от нищото!--
А и всичко, което един човек може да „почерпи“ от Духа и да го направи достъпно за земните сетива, си остава винаги „откровение“, независимо дали е плод на дългогодишна лабораторна работа или дар на един боговдъхновен миг.---
Обожествяването на самия човек би било не само проява на глупост, но и оскверняване на неговата дейност, — на извършеното от него дело, — то е всъщност равносилно на предположението, че дори той самият не е способен да прави разлика между онова, което е създал, и собствената си личност. —
А и когато оценяваме „значението“ на даден човек за неговите ближни, трябва винаги да се запитаме дали то се проявява само по време на земния му живот, или пък делото му продължава да оказва живо и плодотворно въздействие върху човечеството, дори когато той самият не е вече между видимо присъствуващите на тази земя хора. —
Никога обаче не може да се посочи абсолютно никаква причина носителят, тълкувателят или вестителят да бъде „обожествяван“ заради извършеното от него, — да се превръща в обект на идолопоклоннически култ собствената му личност (дори ако това понятие се схваща във възвишения смисъл, влаган в него от Гъоте), а и всеки наистина „значим“ за по-широк кръг от хора човек би винаги отхвърлил с отвращение и срам подобно „обожествяване“, колкото и да е далеч от намерението да подценява действителната си значимост!---
Който наистина означава нещо за ближните си, познава издълбоко характера и степента на своето значение.