Той би се оказал лъжец пред самия себе си и пред другите, ако започне да се преструва на „скромен“ и се държи, сякаш не знае нищо за собствената си стойност!
Едно е обаче да съзнаваш значимостта си и да приемаш почитта и дори благоговението на другите заради нея, както посланикът приема почестите, отдавани към неговата страна, и съвсем друго — въз основа на свършеното от теб и за негова сметка да изтъкваш на преден план собствената си личност, изпълняваща в случая единствено ролята на посредник...
Когато един човек поднася духовни съкровища на своите ближни, напълно разбираемо е желанието му да изтъкне колкото е възможно по-ясно, че онова, което дарява, не е крадено благо, а придобита по напълно законен начин собственост.
А дали притежаваното от него богатство има наистина духовна стойност, ще покаже единствено практическата проверка на поднесените дарове, а не самото твърдение, че са правомерно получени, макар съвсем да не е все едно и как точно са били придобити те.
Ценности, произлизащи от царството на субстанциалния, чист Дух, не могат да се придобиват посредством мисловна спекулация и природонаучни експерименти, но от друга страна би било безкрайно глупаво и самонадеяно да очакваме, че можем да получим без усилия от сферите на Духа познание, постижимо само с цената на напрегната мисловна работа. —
Както значението на едно химическо откритие зависи единствено от самото откритие, а не от това, кои са били учителите на този химик, или в коя фабрика са били изработени използваните от него уреди и апарати, — така и даровете от царството на субстанциалния чист Дух трябва да устоят сами по себе си на съответната проверка, независимо от обясненията на техния приносител за това, как ги е придобил, или как е станал способен да ги придобие.--
Длъжен съм да отправя най-настойчиво предупреждение никой да не приема духовни дарове, осланяйки се единствено на авторитета на предлагащия ги, защото ако човек се предоверява на един авторитет за нещо, което би следвало да приеме само ако то намери живо потвърждение в собствения му вътрешен опит, той винаги ще бъде изложен на опасността да приеме, вярвайки на авторитета, и подправките на фалшификатори, — да купи от измамени измамници долнопробна имитация вместо злато...
А тъкмо „култът към личността“ създава парниковата топлина, тъй благоприятна за избуяването на склонността да се приема по силата на авторитета нещо, което не бива да допускаме в себе си без грижлива вътрешна проверка...
Много далеч от такъв култ обаче е човешки разбираемото доверие към приносителя на един духовен дар!
Както във външния си живот по-ценни вещи бихме си набавили само от търговец с доказана добросъвестност и вещина при подбора на стоките, така и духовни ценности не би трябвало да приемаме от ръката на човек, към когото не изпитваме непоклатимо доверие, без естествено да се лишаваме от правото си да проверим така полученото в самите себе си.
Ако такова доверие е било многократно потвърдено, то може да се превърне в сигурност, която е отнапред уверена, че истинността на получения дар ще издържи всяка проверка, — дори с течение на времето сигурността на собствената преценка може да се издигне до тази на самия приносител, също както окото на някои колекционери на художествени творби се научава постепенно да прави веднага разлика между истинско и фалшиво, без да има нужда от специални методи за контрол.
От последното сравнение се вижда още по-ясно, че при всеки приносител на духовни ценности от значение са само предлаганите от него дарове и че той лично не бива по никой начин да бъде превръщан в идол.
Има например колекционери, които показват определено предпочитание към даден майстор от старо или от по-ново време, и правят всичко възможно, за да се сдобият с неговите творби.
Един такъв колекционер изпитва естествено почит и към създалия въпросните произведения човек, но единствено заради творбите му и защото тъкмо той е могъл навремето — или в наши дни — да създаде тези творби. —
Никой не би окачествил това като „култ към личността“!
По същия начин следва да постъпват и „колекционерите“ на духовни съкровища.
Колкото и дълбока почит да изпитват към приносителя на такива дарове, това трябва да става само заради самите дарове, а може би и заради факта, че истинските вестители от царството на субстанциалния Дух са още по-редки на тази земя от истинските майстори на изкуството.---