12.7 <<< КРИТИЧЕН ИМПУЛС
При някои болести, чиито симптоми са добре познати на невролозите, се наблюдава странният факт, че заболелите от тях оказват вътрешна съпротива срещу всяко намерение да бъдат излекувани, защото възприемат болезненото състояние като някакво особено изтъкване на собствената си драгоценна личност, и затова нямат никакво желание да се отърват наистина от него.
Много хора днес не са за жалост твърде далеч от подобно патологично състояние, тъй като са станали жертва на върлуващата като чумна зараза мания да се критикува. Те не биха се чувствували уютно в собствената си кожа, ако не намираха навсякъде около себе си все нови и нови поводи за оправдано, а твърде често и съвсем неуместно, неодобрение на делата и постъпките на своите ближни.
Поразените от този болезнен нагон към критикуване не си дават сметка, че за нормална и здрава потребност да се критикува може да се говори само ако една компетентна и вътрешно сигурна проверка е разкрила такива моменти в поведението и действията на другия, които или представляват опасност за успеха на неговите усилия, или говорят за нечисти намерения от негова страна.
Критиката, породена от непокварения критичен импулс, е винаги „доброжелателна“, понеже владеещата своите здрави нагони воля прибягва до нея или за доброто на самия критикуван, или за да предпази другите от опасните последици на неговите действия.
Освен това човекът, чийто критичен импулс се е запазил здрав, е винаги готов да се вслуша в сериозни доводи и да промени мнението си, — той няма да отхвърли сляпо нито един добре обоснован аргумент.
Потребността да се критикува, породена от един болезнено превъзбуден импулс, се стреми, напротив, само към собственото си удовлетворение и се чувствува сериозно засегната, когато и е трудно да постигне обичайното самозадоволяване, търсено от нея едва ли не със сладострастие.
Тези неща не се съзнават от много хора, гордеещи се с умението си да „намерят кусур“ във всички деяния и постъпки на своите ближни, тъй като чрез непрекъснато, самоволно превъзбуждане са изродили до хипертрофия своя поначало здрав критичен импулс...
Всичко казано тук е в сила обаче и за съумелите да запазят здрава своята критичност, защото най-доброто средство да се предотврати нейното израждане е постоянната бдителност към заплашващата я опасност.
Има безспорно някакъв чувствен чар в това, да отпуснем юздите на желанието си да критикуваме и да се наслаждаваме на реакцията, която безогледното отрицание винаги предизвиква у другите под формата било на възторжено съгласие, било на негодуващ отпор.
Тъкмо на това изкушение обаче трябва непременно да устоим, понеже онзи, който често му се поддава, няма да успее да запази здрав своя критичен импулс.
В случая не става въпрос за някаква безобидна, позволена всекиму игра.
Прибързаното и неуместно критикарство, подтикнато от гибелната хипертрофия на критичния импулс, сее ден след ден толкова злини, че е дошло най-сетне време да му се противопоставим с твърда решимост.
Тук не става дума за професионалната критика в областта на изобразителното изкуство, литературата, музиката и театъра, тъй като в повечето случаи тя се упражнява от достатъчно ориентирани в тези области публицисти, умеещи да я насочат натам, където тя би се оказала наистина полезна.
От друга страна, малцина от професионалните критици страдат от хипертрофия на критичното си чувство и макар те също да не са имунизирани от грешки, самата критикувана творба остава непокътната, така че с течение на времето погрешната оценка може да бъде ревизирана.
Иначе стоят нещата с необузданите прояви на болезнено критикарство спрямо думите и делата на ближния, защото в този случай невежеството, дръзката самонадеяност или злонамереността могат да задушат още в зародиш всяко добро начинание, правейки невъзможна каквато и да е бъдеща корекция.