Всъщност обаче физическото битие ни подсказва с брутална настойчивост какво самото то разбира под „съвършенство“, докато посредством все същия физически мозък сме изложени и на чисто духовни въздействия, създаващи у нас такава представа за съвършенство, редом с която всяко земно съвършенство ни изглежда завинаги обречено на несъвършенство.--
Човек неизбежно стига до вътрешна „раздвоеност“, ако се стреми да доведе изцяло подвластни на физическите закони неща до такава степен на съвършенство, каквато е отредена единствено на Духа!
Тук спадат всички напъни за „одухотворяване“ на плътта...
Предоставена ни е само възвишената възможност да въплътим Духа във физическата сфера, но и това въплъщение на Духа е изпълнимо единствено в границите на физически-сетивното съвършенство, — затова в сравнение със съвършенството на вечния Дух то завинаги ще си остане „несъвършено”---
Ала критичният ни импулс, породен наистина в Духа, макар да се изявява само във физическия свят, непрекъснато ни подвежда да вярваме, че бихме могли да доведем физическисетивните проявени форми до онова съвършенство, което е възможно единствено в Духа.
Оттам идват прекомерните ни претенции към самите себе си и към нашите ближни, — оттам идва хипертрофията на изплъзналия се от контрола ни критичен импулс! —
Способните да схванат онова, което може да се схване тук, трябва най-после да осъзнаят съвсем ясно, че критикуването на действията и постъпките на другите е оправдано — че критичният импулс може да се запази в нормалните си, здрави граници, — само ако се държи най-точна сметка за условията, на които е подвластна всяка изява на човешкия дух на тази земя.
Дори най-съвършеното по земните представи постижение на човека в света на физически-сетивните явления си остава несъвършено спрямо онова, което вечният, субстанциален Дух признава за съвършено. —
Колко повече снизходителност е необходимата, където състоянието на нещата не позволява да се надяваме дори на физически постижимото „съвършенство“...
Манията да се критикува е онази болест, с която „змията“ от „рая“ е заразила човечеството, и след дадените вече обяснения ще бъдат може би по-добре разбрани изкусителните слова, нашепнати според митичното предание на човека от сатанинския принцип:
«Ще бъдете като богове, знаещи добро и зло!»---
Печални и в крайна сметка ефимерни са „боговете“, докопали се до такова „знание“!
За вечния, субстанциален Дух обаче всяко „зло“ е само временна, тленна заблуда, чиято физическа реалност е просто несъществуваща за духовното съзнание, защото в Духа може да се изживява единствено вечно съвършеното: — изначалното и вечно самовъзобновяващо се „добро“.---
А сега няколко думи за самокритичността!
Че и тази проява на критичния импулс може да доведе до неговото израждане, ако той не бъде насочван с достатъчно благоразумие, ще бъде най-лесно разбрано от всички, които сами страдат от подобно израждане на критичния си импулс...
Критичността към нашето собствено поведение може да упражни и благотворно, и пагубно въздействие, също както насочената към други хора критика може да се окаже и полезна, и вредна за тях.
И в двата случая критичният импулс ще има благотворно въздействие само ако полагаме на първо място усилия да открием и правилно да оценим доброто, преди да започнем да търсим грешките и недостатъците в себе си или в своите ближни. —
Един-единствен положителен елемент може да натежи повече от всички съществуващи грешки и недостатъци, взети заедно!
Легендата разказва, че Содом бил погубен заради греховете на хилядите му обитатели, — целият град е щял обаче да бъде спасен, ако в него се бяха намерили „десет праведници“...
12.8 <<< КОИ Е БИЛ ЯКОБ БЬОМЕ?