Трябваше да кажа всички тези неща, преди да мога да отговоря на въпроса: кой всъщност е бил Якоб Бьоме, този странен мъдрец, стигнал по своему до толкова вещо познание за света на Духа, на когото по-новите изследвания отреждат най-после полагащото му се място в историята на човешкия дух, макар никога да не са му липсвали почитатели, запленени от един или друг аспект на неговото дело, защото никой от тях не е съумял да обхване в зрителното си поле целия образ на този велик човек. —
Отговорът, който ще дам тук, се отнася само до духовния произход на Бьоме — такъв, какъвто го познавам с най-голяма сигурност, — а за да се разбере онова, което мога да кажа по този въпрос, трябва да е ясно, че всички духовни събития на нашата земя представляват само краен резултат на родени от Любовта възвишени импулси в царството на субстанциалния Дух. —
Ще се наложи читателят да си припомни многократно повтаряните от мен думи, че човек може да схване Божественото единствено посредством човешкия дух и че всяко въздействие на царството на субстанциалния Дух върху земното човечество изхожда от един невидим Храм тук, на земята, чиито основни градивни камъни са човеци от тази земя, живеещи същевременно — въпреки всичките си земни задължения — безспир и напълно съзнателно в чистия Дух.--
Оттам е бил воден в своето дело и Бъоме! —
Като духовен „ученик“ на тъй често споменавания от мен скрито действуващ духовен кръг той се изкачил стъпало след стъпало до онази висота, която е била по силите му през този земен живот, и той самият знаел много добре откъде е дошло просветлението му.
По отношение на външния свят Бьоме бил обаче обвързан с най-строг обет на мълчание.
Самият той не бил предопределен да стане един от „Светещите на Прасветлината“ тук, на тази земя.
Прекалено земни огнени езици обрамчвали все още у него златистобялата Светлина на божествения Дух и при раждането си на земята той нямал зад себе си онова траещо хилядолетия духовно развитие, което трябва да бъде завършено от всеки „Светещ“, преди въплъщението му в земноживотинско тяло.
И все пак делото на Бьоме показало на цял свят какво може да постигне един наистина достоен човек, „приет“ като ученик на Светлината, макар светът да не е знаел откъде всъщност е почерпил той творческата си сила...
За тълкувателите на творчеството на Бьоме било невъзможно да познават автентичния източник на неговите прозрения, — те били далеч от всяко подозрение, че Бьоме се е радвал на напътствието на духовни водачи, за чието съществуване на земята са знаели по всяко време премалцина човеци, лишени от правото да говорят за това.---
Не е все пак изключено Бьоме да е направил пред свои доверени приятели някои допустими според него загатвания, станали повод за по-късния разказ на първия му биограф — разказ, поставил в недоумение днешните читатели, склонни да виждат в него само зараждането на един мит.
Твърде многозначителни в това отношение са може би следните думи на въпросния животописец и приятел на Бьоме:
«Напълно възможно е прочие под магично-астралното влияние на звездните духове този свещен огън на любовта да е бил подклаждан и външно от някакъв скрит възпламенител или факел.»
Имаме пълно основание да предположим, че биографът се е досещал поне отчасти какво е действителното положение на нещата, а може и да е разбирал от загатванията на Бьоме повече, отколкото е бил готов да признае.
Всеки, който съзнава как в действителност са стояли нещата, ще се замисли доста върху разказаното непосредствено след цитирания пасаж, защото там пише, че през ранната младост на Бьоме „един чужденец, наистина зле облечен, но иначе изискан и благопристоен“, влязъл в дюкяна на майстора му, когато Бьоме бил сам, и макар да му бил напълно непознат, изведнъж се обърнал към него по име, с което немалко го уплашил.
И по-нататък:
«След като мъжът със сериозно и дружелюбно изражение и искрящи от светлина очи го хванал за дясната ръка, гледайки го право и настойчиво в очите, той му казал: „Якоб, ти си малък, но ще станеш голям и съвсем друг човек и мъж“»... и прочие, и прочие.