Дори в дните на най-голямата ти отдалеченост от Светлината животът в теб не спира своя ход.
Грядущето се подготвя в теб, макар ти самият да не съзнаваш това...
Знай, че и ти ще бъдеш пак тъй близо до Светлината, както си бил преди!
Ще разцъфнеш в ново великолепие, след като си понесъл търпеливо времето на своя отлив! —
Не отдавай мислите и чувствата си на тягостни и скръбни сънища, сякаш няма на какво повече да се надяваш!
Проникни се от съзнанието за своята непрестанно обновяваща се сила и запази вярата в себе си!
Ти ковеш съдбата си в своите най-тихи часове и в дните, когато си най-далеч от Светлината, в теб едреят кълновете, на които една нова пролет ще придаде осезаема форма!--
Научи се да имаш доверие в себе си и прогони от душата си всяко безпокойство, за да може тишината да подготви в теб новия ти устрем!
*
12.2 <<< ЯВЛЕНИЕ И ПРЕЖИВЯВАНЕ
12.2.1 До каква степен един човек е опознал истината, се определя от неговите преживявания, от интензивността на тези преживявания, — а не от явленията, които ги предизвикват.
12.2.2 Макар този факт да е тъй прост и лесно разбираем, малцина го разбират истински.
12.2.3 Повсеместно разпространено е едно прекомерно надценяване на феномена, докато способността за вътрешно преживяване в повечето случаи е до такава степен залиняла, че за да бъде поне временно пробудена, се нуждае от сензационни събития и нечувани външни дразнители.
12.2.4 Кой тогава би могъл да се учудва, че предизвиканите по този начин „преживявания“ си остават на равнището на така накърнената способност да се преживява?!
12.2.5 „Преживяното“ е само повърхностна пяна, понеже липсва способността да се проникне по-надълбоко в явлението, въпреки усилията то да бъде разголено докрай с помощта на скалпела и изследвано под микроскоп чак до най-фините му фибри.
12.2.6 Дори да установим с най-точни изследователски методи физическите характеристики на дадено явление, едно нещо все пак си остава завинаги непознаваемо по този начин: — „душата“ на явлението, — а тя може да се опознае само ако способността да се преживява се развие дотолкова, че да реагира и на „дразнители“, които изобщо не се възприемат от физическите сетива.
12.2.7 За постигането на такова познание е съвършено без значение дали сме направили най-подробен „разрез“ на явлението, или го оставяме да ни въздействува в своята ненакърнена цялост, без да го разлагаме на съставните му части с помощта на някакъв механизъм, пък бил той и механизмът на мисълта.
12.2.8 Дълбочината и значимостта на преживяването съвсем не се определят от размаха и механичната интензивност, с които се възприема дадено явление!
12.2.9 Празничните илюминации могат да заслепят окото и да завършат с невероятен шум и пукотевица, — но мъничката светулка през една лятна нощ в гората може да стане повод за много по-дълбоко преживяване, отколкото са способни да предизвикат у нас главозамайващите фокуси на пиротехниката...
12.2.10 Така стоят нещата с всяко явление, независимо дали го „възприемаме“ със зрението, слуха или кое да е друго физическо сетиво!
12.2.11 Без съмнение величието на стърчащите в небесата планински върхове или дивият грохот на връхлитащите морски талази могат да станат причина за дълбоко и разтърсващо душата преживяване, но и най-дребното и уж незначително нещо може да бъде преживяно от нас по необикновено силен начин.
12.2.12 Безброй хора — и то съвсем не от най-студените душевно — все очакват някакво нечувано изживяване, което да ги разтърси до най-съкровените им дълбини, — и тъй като горещият им копнеж се оказва безсилен да предизвика такова преживяване, те се впускат да преследват трескаво, явление след явление, в плен на илюзията, че непременно ще постигнат жадуваното преживяване, стига само да открият онова необикновено явление, което да слиса душата им със своя размах.
12.2.13 В края на краищата нито едно чудо на природата не остава непознато за тях и всички континенти им разкриват един по един тайните си, ала копнежът на душата им продължава да е все така неутолен.
12.2.14 Други търсят великото осъществление в сферите на изкуството, на науката или на абстрактното мислене, — трети пък, особено в наше време, очакват спасение единствено от „чудесата на техниката“, ако не са сред жертвите на една самохипноза, провъзгласила „сензационните“ спортни постижения и гъдела на отчаяно смелата игра на живот и смърт за така горещо жадуваното преживяване.