Техните преживявания приемат най-често формата на екстаз и видения, — винаги в някакво „особено състояние“, твърде различно от нормалното, будно съзнание.
От другата страна се намират онези, които наистина изживяват в Духа обективната духовна Действителност, които инстинктивно отбягват всякакви видения и екзалтации и признават само такова преживяване, до което могат да стигнат с непомътени външни сетива, без нито за момент да загубват съзнанието за самите себе си и за заобикалящия ги външен свят.
Този вид преживяване се среща много по-рядко от екстаза и виденията, тъй като будното преживяване на Духа изисква много строга вътрешна самодисциплина и себеконтрол. То налага съответният човек да си е изградил един напълно здрав и подреден вътрешен живот, да се въздържа най-стриктно от всяка мечтателност и екзалтираност, за да може трезво, но изпълнен с благоговение към субстанциалния Дух, да опази истинското преживяване на духовната Действителност от витиеватите приумици на фантазията. —
Нужно е да правим много ясно разграничение между тези две категории, ако искаме да си съставим ясна преценка при разглеждане на безбройните свидетелства от старо и по-ново време, разказващи за истински или въображаеми преживявания на Божественото.
Всъщност не е чак толкова трудно да постигнем сигурност в това отношение.
Докато хората на екстаза и виденията тълкуват преживяванията си винаги в подкрепа на обичайните си религиозни представи, опитвайки се понякога да ги доизградят и задълбочат, всеки свидетел на едно преживяване на духовната Действителност дава съвсем недвусмислено да се разбере, че е отхвърлил оковите на специфичните представни светове, носещи белега на съответната епоха.
Налага му се наистина да се придържа често към по-широко разпространените по негово време понятия, но само за да направи с помощта на тези общоизвестни термини no-разбираеми своите думи.
Когато прибягва до добре познати понятия и представни образи, той съвсем няма за цел да окаже някаква подкрепа на възприетите по негово време и в неговия кръг вярвания по отношение на духовните неща. Несмущаван от каквато и да е догматична постройка, той се стреми — благодарение на постигнатото прозрение — да покаже кои от предназначените за подобен строеж камъни са солидни и кои не, кои са правилно и кои неправилно одялани, защото целта му е не да руши, а да се погрижи постройката да съответствува на познатата му от собствен духовен опит Действителност.
Много заблуди са породени от безкритичното смесване на свидетелства, изхождащи от посочените две категории вътрешни съзерцания и преживявания.
Някои свидетелства на хора, познали екстаза и визионерството, са понякога достойни за открито възхищение и дори за дълбоко уважение, но те винаги си остават повече или по-малко обусловени от времето, субективни, забулени и неясни разкази за едно индивидуално изживяване, което съвсем не е предпазено от всевъзможни заблуждения и грешки, макар в него да има нещо наистина необикновено, и което би могло да се сравни с преживяванията на поета, само че е лишено от способността на суверенния талант да отсява и подрежда.
Ето защо прочувственото „вживяване“ в подобни свидетелства има стойност само като поетично вдъхновение или субективно обагрена религиозна екзалтация.
При едно по-дистанцирано разглеждане на тези текстове ще открием обаче само многозначителни и многопосочни свидетелства на човешката заблуда, имащи стойност единствено като обект за изследвания, независимо дали сами по себе си ни изглеждат човешки затрогващи, грандиозни, могъщи и разтърсващи, или пък направо глупави и гротескни.
Будещата толкова възхищение и подхранвана от религиозната вяра мистика на всички времена и народи се корени в наситената с хумус почва на субективните заблуди. Тя постепенно задушава с буйния си растеж всеки цвят на истинското мистично познание и прави едва ли не неуместно да продължаваме да говорим за „мистика“, когато имаме предвид нещо съвсем различно от тези стелещи се във всички посоки увивни храсталаци. —