Искаме ли да възстановим поне отчасти значението на тази обезценена дума за човешкото познание, налага се да правим съвсем ясно разграничение между самозваната мистика от посочения вид и истинското мистично преживяване като буден живот на човешкия дух във вечния, чист Дух.
И това е напълно възможно, дори ако сме далеч от намерението да престанем да се отнасяме с обичайното благоговение към някои така наречени „мистични“ изповеди, заслужили всеобщо уважение като литературни творби.
Важното в края на краищата е да се стигне до едно по-дълбоко, по-ясно и преди всичко по-близко до истината познание на космологията на духовния свят като отредена на нас, човеците, вечна Действителност, затова обагреното от настроения и чувства вникване в „мистичните“ литературни изповеди, обвързани с определени религиозни системи и с вярата в техните догми, крие почти винаги — ако не и във всички случаи — опасност за онзи, който не умее да отсява и не е достатъчно силен да се откаже и от най-свидните си представи заради истината, намираща се единствено в свидетелствата на люде, получили в будно и трезво съзнание достъп до света на Духа.--
Едва ли би могло да остане скрито към коя от категориите хора с вътрешни преживявания причислявам себе си, защото във всичко написано от мен винаги съм подчертавал най-настойчиво колко далеч съм от екстаза и визионерството. Ако някой предпочита все пак да ме отнесе — било от инертност, било уж по липса на друг термин — към рубриката на „мистиците“, бих настоял поне да прави много ясна разлика между догматично-религиозна и космично-духовна мистика, като необходимостта от такова разграничаване ми се струва достатъчно обоснована от всичко казано досега.
А онези, които се опитват да открият потвърждение на моите напътствия в писанията на обвързаните с верски догми „мистици“, бих най-категорично посъветвал да си спестят подобни усилия.
В тях те ще намерят може би някои сходства, но много по-често ще бъдат обърквани от твърде различната, ако не и диаметрално противоположна употреба на подбраните думи и образи.
Тези хора обаче трябва преди всичко да разберат, че тяхната потребност да намерят и другаде потвърждение на моите думи, е сама по себе си най-несъмненото доказателство колко безкрайно далеч все още са те от решимостта да положат собствени усилия за усвояване на написаното от мен. —
Настъпва зората на един нов духовен ден и никаква земна сила, колкото и здрави да са историческите и корени, не е в състояние да го удържи, но от това поколение ще го видят само онези, които вървят към него със свободна и трезва решимост, — единствени те могат да разберат моето учение!--
Аз съвсем нямам за цел да вербувам „следовници“ и съм признателен на всички читатели на моите произведения, които се интересуват колкото може по-малко от техния автор.
Задачата на моя живот е —- без да вдигам шум около себе си — да напиша онова, което имам да дам на своите ближни, а аз нямам какво друго да им предложа, освен съдържащите се в моите книги разяснения за връзката на земния човек с царството на субстанциалния Дух.
12.11 <<< В МЕРЕНА РЕЧ
Храм в дълбините
Не се носи всуе из висините, а здраво вбий нозете си е земята!
И се спусни надолу,, в глъбините, и там търси живеца на нещата! — Всевечните води на небесата в недрата земни с грохот се изливат и в чист любовен плам „Мъжът“ с ,,Жената“, привлечени един към друг, се сливат!
Тъй всеки миг зачеващите сили земята оплодяват от небето; — пак там предците наши са открили предвечния поток на Битието! -- Освободи се от излишните товари и почисти праха от делничната дреха, — щом тръгнал си към дълбините с твърда вяра, накрая ще получиш достъп в Храма техен!