ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО
Светът на сетивата външни разкрива се единствено пред онзи, който като частица истинска от него вътре в него се придвижва и — станал сам движение неспирно — усеща се обгърнат от света на сетивата.
Тъй също на Духа светът ще се разкрие единствено пред онзи, който е подготвил духовната си същност безкрайно да се разшири и тъй света духовен да обхване. —
Така подготвеният вече
ще бъде не единствено частица
от този свят, сред който сам се изживява,
а ще държи в прегръдките на Битието свое
безкрайното, което е обхванал!
Преграда няма вече да разделя
живеещия тук от онова,
което в себе си дълбоко преживява: —
човекът, който преживява,
и преживяното от него
съединяват се в едно
най-сияйно преживяване...
МЪДРОСТ
Основана на себе си и самосъвършена, тъй в душата живее вековечната сила, разгръщайки себе си за божествен Живот. —
— Неродена изобщо,
— тя не може да умре! Който я опознае, познава се сам
и така постига живота и вечен!
— Той не се страхува
— от земната тленност.
МНОГОЕДОНСТВО
Ние всички пламтим в живота единен, ала всеки от нас притежава го —
сам.--
Уж еднакви неща си разменяме ние, и все пак — неизменно те различни са, знам...
ТАЙНСТВОТО НА ВОДАТА
Целебни са водите изворни, а също целебни са и морските вълни могъщи, — росата, дъждовете, както и реките, донасят влага на полята и горите.
Да, силата, присъща вечно на водата, подхранва и лекува всичко по земята...
И непременно трябва още да се знае, че дар велик, всевечен на Духа това е. — Дар, недостъпен за умуване надменно, дар, раждащ чудото на чудесата земни. Човешко слово този дар не прогласява — единствено в сърцето си Пробуденият го познава...
За да прозрем могъществото на водата, ще трябва да признаем, че е „свята“, защото никога светият Дух божествен не е тъй възвишен, отколкото в мига тържествен, когато, свел се сам любовно над земята, живот неспирно той зачева из водата!
ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО
Не, не е лесно да се преосмислиш сам изцяло и в „Аз“-а себе си да разбереш ти сам, — да се вглъбиш дълбоко в своето начало и тъй Безименния да откриеш там!
Единия във множеството ти познай, но при това си остани в единство, — недей отрича себе си, — вглъбен докрай, в Живота всеки подтик към привидност навеки прогони от своя рай!
ВЕЧНОТО
Когато нещо е тъй близо вече, то непознато си остава! —
Щом мисълта се рее надалече, как ще го доловим тогава?--
Да търсим някъде оттатък, във „всемира“, това, което другаде не се намира, не се ли гмурнем някой ден в дълбочините, всеки в себе си вглъбен, дорде не се разкрие и пред нас на Вечността сияйният елмаз!
СИМФОНИЯ
Пожарите на Слънцето в Прасветлината разпръсват семена на светове, от които се раждат космични слънца, а край тях кръжат светове от планети.
От тези светове се раждат същества, в които се заселват подир своето падение възвишени, предвечни духове...
Съединили се със земните човеци, изтеглят ги нагоре.
В притихнали духовни легиони те се издигат към звездите като човешки духове
и се превръщат също във звезди — слънца на възродения човешки дух, които занапред ще озаряват пътя на земните чеда.
MYSTERIUM MAGNUM
Все още дирите в телесните си сили единствено наслада бързотечна... Пробудените вече само са открили, че земно тяло дават на Духа всевечен!--
Природата забулва плътно пред човека на ставащото чудо тайните хармонии, — ала сама посочва вярната пътека пред онзи, който спазва нейните закони!--
Един и същ импулс жена и мъж събира, разпалва в тях любовната жарава, и от пламъка сияен, що от тях извира, той ново тяло за Духа свещен създава!---