ЗАВРЪЩАНЕ
В привидността запратен някога аз също бях... Мен също сънища измамни са люляли...
Но сетне в пламъка на Светлината изгорях и станах сам Светило, в мрака просияло.
Далече днес са земните тъми от мойте светове,
като мъглица, чезнеща в далечините...
Сега морето бурно в бездната под мен реве. Ала Звездата ми блести високо над вълните!
ПРОТИВОПОЛОЖНО
Щом към неща възвишени и вечни словата ми ви призоват, в миг, зная, дребното ще се изпречи ухилено на моя път.
Безцеремонно, грубо то е, ала нищо не го упрекваме дори, защото тук, сред световете висши, сме даже с дребното добри! —
СТРАННИ ТЪРСЕЩИ
«Това защо е тъй? А онова какво е?
И как така едното нещо друго носи?» — Да, има люде, дето битието свое засипват със безброй несекващи въпроси. Но никога не се запитват тези хора, които искат всичко винаги да „знаят“, какво наистина потребно е да сторят, затуй провалят се безславно те накрая! — И вечно своите „уроци“ заучават, подобно ученици неумели, ала през ум дори не им минава уроците си да приложат и на дело. — Наричат се „избрани“ все и „посветени“, ала остават им хвалбите кухи само, — неумолимо те затъват постепенно сред своето блаженство невежо и измамно.. Тъй, с празните големи думи на устата, нехайно гръб на всяка истина обръщат: — завинаги останали далеч от яснотата, от блясъка на Битието вездесъщо!--
ПРЕКОМЕРНО ДОСТОЙНСТВО
Това „достойнство“, друже мой, не е за тебе!
От мисълта за него ти си цял обсебен!--
Доскоро виждах как изправен крачиш тука и май по-често те спохождаше сполука.
А днес те срещам все прегърбен и угрижен и до едно делата ти лъжовни ми се виждат... Приятелю, дошло е време вече да отсъдиш, дали все пак ще имаш смелостта да бъдеш самия себе си, какъвто бе по-рано! —
В противен случай ти измъчваш се напразно, а също огорчаваш хората, които преди готови бяха редом да вървите! —
Звучи фалшиво патосът ти непотребен, присмиваш се над най-доброто в тебе...
От всичко туй, приятелю, се откажи по-скоро,
в Духа щом искаш да се устремиш нагоре!
Ти възвисен се смяташ днес и безпогрешен, ала не се ли разделиш с това „достойнство“ смешно,
ще си останеш дребно, незначително човече, което правда и лъжа не различава вече,
ще бъдеш все тъй прикован навеки към земята,
загубил силата да полетиш към небесата!--
НЕОБХОДИМА СТРОГОСТ
Освободи се от излишните неща поред, душата за да съхраниш сияйна и лъчиста! До себе си ще трябва да допускаш занапред единствено това, което е най-чисто! —
ЗА ДОБРОНАМЕРЕНИТЕ
Друг да ме видят, наистина друг, — биха се радвали някои хора.
Зная, че тези приятели тук
дори и не мислят зло да ми сторят!
Да се бях вслушал в премъдрите техни слова,
щях да изглеждам аз доста добре, несъмнено, — ала не бива да правя това, своята кожа изобщо не искам да сменям! — Ако бях, както те искат, скроен, своята същност аз щях да загубя тогава. Щеше ли някаква полза да има от мен, ако безвкусно на друг цял живот подражавах?!---
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
Стрелата ти орела горд да стигне, в небето право нека полети! —
Щом цял си устремен към свят издигнат недей се взира в облаците ти!
СВОБОДА В ПРИЯТЕЛСТВОТО
Тъй, казвам ви, обича мъдрият, нали, та с обичта да може без болка да се раздели.
Приятел щом протегне му десница, — той винаги да я поеме е готов,
поиска ли приятелят му да си иде,--
мъдрецът ще го пусне с благослов...
Защото мъдрият отдавна вече знае и с тази просветлена мъдрост е богат: — приятелството никога не бива да обвързва, свободен дар за нас е то на този свят.--
ЦВЯТ ИЛИ ПЛОД
Щом искате на свежи цветове във ваза да се радвате,
недейте плод от тях очаква, когато стръкчето увехне, — а всички стръкчета, останали без корен, вехнат...