12.2.30 Не по-малко глупаво е да се иска съществуването на духовни сили да бъде доказвано чрез достъпни за земните сетива явления.
12.2.31 Който е все така в плен на криволичещите лабиринти на мисловния свят, си остава безкрайно далеч от всяка истинска представа за естеството и структурата на „субстанциалния Дух“. Той е дори склонен да отъждествява вечния, субстанциален Дух с онази част от света на мисълта, чието съществуване е почувствувал — макар да не я е още опознал, — доколкото тази част лежи извън границите на държащия го в своя плен лабиринт!
12.2.32 Мнозина са подочули, че светът на субстанциалния Дух се разкрива само чрез преживяване и си въобразяват, че отдавна вече познават това преживяване, идентифицирайки го с усещанията, породени от мозъчното им мислене.
12.2.33 Ала преживяването, за което говоря тук, няма нищо общо с мисленето, и светът на истинския, действителен Дух се извисява далеч над всички чудеса на света на мисълта! —
12.2.34 Както всяка област на човешкото познание се разкрива единствено пред изпълнилия необходимите за това условия, така и човек, който използва всяка възможност в света на външните явления, за да упражнява непрекъснато способността си за вътрешни преживявания, ще стигне постепенно до такава степен на развитие, че явлението ще му послужи като подтик за преживяването, способно да му разкрие света на субстанциалния Дух.
12.2.35 Единствено като вътрешно преживяване на собствената си душа ще може той да схване този свят: — светът, който се намира отвъд сетивата и отвъд мисълта! —
12.2.36 Едва тогава и явлението ще му разкрие вътрешната си същина, на която то е нещо като отразено проявление...
12.2.37 Едва тогава преживяващият ще смогне да разтълкува и своето собствено съществувание, за да може всичко, което е тънело досега в мрак, да просияе във вечна Светлина!
*
12.3 <<< ПОЗНАНИЕ И ПОУЧАВАНЕ
12.3.1 Съществува основна разлика между способността да опозная нещо в сияйната светлина на Духа единствено за самия себе си и дарбата да предам така опознатото и на други.
12.3.2 Познанието ми може да е пуснало дълбоки корени в същността на нещата и все пак да не ми е отредено да извадя от тези дълбини съкровищата, за които зная, че са скрити там...
12.3.3 А може отдавна вече да съм извадил намереното от мен богатство и все пак да не владея изкуството да му придам онзи лъчезарен блясък, който би бил достоен за него, така че и бездруго помътеният от недоверие поглед на другите няма да е в състояние да оцени стойността и значимостта на придобитото съкровище...
12.3.4 Тази елементарна истина е всеобщо разбираема и е многократно потвърдена от всекидневния опит!
12.3.5 У мнозина обаче влечението да поучават е толкова голямо, че те все забравят да се запитат от какво естество е предметът, който имат право да „преподават“ на другите. —
12.3.6 Доста хора биха допринесли немалко полза, ако учеха само на онова, на което наистина умеят да учат, ала досадната им мания да обясняват и неща, които не е по силите им да обясняват, ги превръща в оръдие на злочестината.
12.3.7 Когато тази мания да се поучава е свързана със земни неща, тя така или иначе се натъква на немалко ограничения и бариери, и слушателите на непризвания учител твърде бързо си дават сметка, че са проявили към него глупава доверчивост, вместо да му се присмеят...
12.3.8 Ала там, където външното явление не може да послужи като коректив на едно лъже-познание, натрапчивата склонност да се поучават другите може да доведе до цял куп злощастия, а и често пъти минава дълго време, докато робуващият на тази мания не осъзнае своята вина, макар да е бил неизменно воден от най-добри подбуди. —
12.3.9 Измежду устремените към Светлината на чистия, субстанциален Дух също има за жалост твърде много хора, които, едва преживели първото си оскъдно познание, не ги сдържа да не заговорят — веднага и без никой да ги е питал — за него. //мълчание